„Човешкото тяло“ не е енциклопедия, нито любовна история, нито пък военен роман. Книгата преплита, по един лек за очите начин и не толкова – за душата, всички аспекти от живота на войниците в една от военните бази в Афганистан. Героите са много различни един от друг, но историята на всеки един от тях е достойна за проследяване.
Зад това, на пръв поглед, обикновено заглавие и корица на двама влюбени всъщност е събран пътеводител на човешката душа. Младост, неопитност, красота, срам, страх, обида… „Човешкото тяло“ напомня за това, че животът не е само черен и бял, че хората не се делят единствено на добри и лоши, а изборът в живота - на правилен или погрешен.
Защо някой би искал да удължи престоя си на това ужасно място? Може би, за да избегне душевните щети, които нанася привидно спокойната цивилизация, в която живеем и която бавно, но сигурно обезличава душите ни.
Защото „едно младо тяло се приспособява към всичко“, но душата не винаги има тези ресурси. „Що е семейство?, Защо избухва война?, Как се става войник?“ Книгата описва как всеки един от героите минава по пътя на търсенето на тези отговори или опитите им за бягство от душевният дискомфорт, който създават тези терзания.
Кой от участниците ще се справи с тях - „железният“ Еджито, суровият Чедерна, жадният за слава Йетри, мъжкарят Рене, русокосата красавица Дзампиери, хладнокръвната Ирене?
Истината е, че излагайки тялото си на опасността от раняване и дори смърт, повечето от тях се опитват да заглушат други болки, да скрият други, невидими за очите, рани.
„Човешкото тяло“ е изпълнено със сенки, но не само от страната на тъмния свят на Афганистан и борбата му с талибаните: „Защо ли розите цъфтят на това ужасно място?“
Наред с описанията на живота в батальона, режима на войниците, ужаса на военната операция и последиците от нея, екшънът в книгата е и в спомените, емоциите, осъзнатият (и не толкова осъзнатият) избор в полза на бъдещето, а не този на опита за забрава и отмъщение, заради преживените нещастия, които са ни сполетели.
Пътувайки из страниците на „Човешкото тяло“ няма да бъдете засипани само от пясъчните бури в пустините на Афганистан, воя на сирените за военна тревога, писъка на куршумите и ранените. Тук ще „чуете“ и „Въздишката“ на Ференц Лист, ще видите какво трябва да се случи, за да се откажеш само за миг от това, което си градил с години и си вярвал, че е целият ти свят и как се „пробива непропускливият контейнер на чувствата.“
„Човешкото тяло“ доказва, че дори и по време на война шестото чувство не лъже и най-опитните военни и че дори в жестоките военни условия човещината взема връх дори при най-коравосърдечните и тренирани… или поне не се отказва.
Книгата ни показва, че „не е достатъчно да си героичен, за да бъдеш герой“, защото понякога е най-хубаво да бъдеш обикновен човек и че щастието е в онази базовата човешка необходимост тази просто да притиснеш някого силно, за да задържи още малко от неговата човешка топлина.
Да, „Човешкото тяло“ е и книга за войната, но се чете с лекота и е способна да увлече и жена, заради майсторството, с които Паоло Джордано борави със словото.
Заслужава си да бъде прочетена цялата тази метаморфоза и със сигурност „Човешкото тяло“ ще стане една от любимите ви книги, а умът и сърцето ще са ви благодарни за предоставената възможност да се активизират.
