От любителска игра сексът се превръща в професионален спорт. Трудно е да се каже дали националният женски отбор ще победи мъжкия, но трябва да признаем, че на ръба на оргазма жените се научиха да казват думичката ОЩЕ заповедно.
Виктор Ерофеев
Блестящ прозаик, драматург, ярък есеист, публицист и критик, телевизионен водещ, майстор на руската словесност, Виктор Ерофеев пише страстно и печално, трагично и иронично, парадоксално и непредсказуемо. Четивен и заразителен с оценките си - безпощадно точни и обективни, плод на хладен, почти академичен анализ.
Ерофеев скандализира родните рецензенти още с първия си роман „Руска красавица“, определен от тях като „порнографски“, „пълна мерзост“, „заплаха за културата“, а в същото време романът се превежда и издава в целия свят и му носи популярност от САЩ и Канада до Китай, Япония и Индия. Писателят получава и предложение от Холивуд за екранизация на „Руска красавица“, но не подписва договор, тъй като е изключен от снимачния процес и не може да контролира качеството на филма.
Виктор Ерофеев често е обвиняван, че в книгите му има много секс и еротика. Но той се аргументира проницателно и убедително: „Сексът за мен е преди всичко метафора. Метафора на нашия начин на живот. Сексът в нашия контекст не е полов акт, а история на съблазните, страстите, похот и разочарования. Сексуалността е вход към безсъзнателното, към подсъзнанието. Аз се опитвам да проникна през този вход, защото на ниво съзнание човек е непълно предсказуем. А сексуалността е нещо напълно удивително, безконтролно!“.
Сега, когато се разразиха гръмките секс скандали в Холивуд, предизвикали турбуленции не само в киноиндустрията, но и в политиката и станали основна тема в медиите по целия свят, ви предлагаме няколко есета на Виктор Ерофеев от книгата му „МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ“, издадена от „Факел експрес“.
Прониквайки в тайнствените дълбини на вътрешния свят на съвременния човек, Ерофеев с рентгенов поглед анализира днешните мъже ‒ „истинските“ и „опасните“, неуверените и самонадеяните, пасивните и стремителните, тираните и подчехльовците. Със своите парадоксални идеи, изненадващи ракурси и шокиращи заключения той буквално изтръгва читателя от вцепенението, в което пребивава.
ЦЕНАТА НА ПРОСТИТУТКАТА
Всяка жена продава тялото си. Подарява целувки като мостри на парфюми, а останалото продава. Успешно и неуспешно, на едро или на дребно, осъзнато и неосъзнато. Или неонеосъзнато, като феминистките.
Жените са обидчиви. Обидчивостта им – готова да излезе наяве във всеки момент на женско-мъжките отношения – оголва пазарните отношения.
– Защо не ми подаряваш бонбони?
– Защо не ме водиш в скъпи ресторанти?
– Защо не ме ревнуваш страстно?
Това не е игра. Това са пазарни претенции.
Много жени са изцяло изтъкани от претенции.
Много жени заслужават да ги наричат долни кучки.
– Искам по-голям апартамент!
Некадърният мъж се изхвърля. Съвременната статистическа руска жена съвсем съзнателно сменя „некадърния“ с „по-кадърен“ и с „още по-кадърен“ – до безкрай.
Има и изключения. В любовните песни.
Ако мъжът не спазва пазарните закони, значи е лайно. Или нищожество. В зависимост от обстоятелствата. Ако мъжът губи интереса си към жената, е по-лош и от лайно. Жената не допуска дори мисълта, че може да я разлюбят. Жената озверява, когато чувства, че губи цената си, че прелестите вече не се търсят. Е, тогава вече ще ви издере очите.
Женските прелести вървят в комплект. Продължителната деконструкция ги скапва. С две думи – циците бомби увисват.
Почти всички жени се самооценяват неадекватно. В смисъл – надценяват се. Грозниците се мислят за симпатични, симпатичните – за хубавки, хубавките за хубавици, хубавиците – за красавици, ангелоподобните – за архангелоподобни. Доста грозници успяват да се изкатерят по всички стъпала. Няма нита една, която да се мисли за грозница. Среши се, слага си някаква капела или тюрбанче и казва:
– Нали приличам на туркиня?
– На какво?
– На туркиня в харем!... И нали котето ми мирише вкусно на пържен лук?
– Защо пък да е вкусно?
Наблюдава се остър дефицит на недооценяващи се жени.
Има нации и култури, които просто могат да купуват и да продават жените. През съветско време грузинците например бяха постигнали съвършенство в тази търговия.
– Нà ти хиляда рубли, малката. И духаш. Обаче без ръце, нали? С ръце и аз мога.
Грузинецът купува момичето, за да го унизи, но красиво. Ако се оплакват от нещо, проститутките се оплакват от това, че най-голямото удоволствие на мъжа е да ги унизи.
– И не им стига! – така казват.
Руската висока култура не понася това по принцип. Гади се от покупко-продажбата. Тя е уникално немеркантилна. Без да вниква в същността на нещата, без да задълбава в подробностите, тя обявява жената за безценна. Именно затова руската култура е толкова на нож с проституцията. Сонечка Мармеладова. Живи – а се продават. Ох, от начина на живот е. Всички плачат и ридаят. Интелигенцията почва да се чуди как да изкорени това.
Интелигенцията (като мозък на нацията) така и не е разбирала и не разбира, че жената също обича да се ебе. Татяна Ларина и оргазъм? Ама моля ви се! Не може да бъде! Ана Каренина?
Е, такива са били условията тогава!
И единствено руският селянин, този вечен простак, твърди, че путката хуй си иска.
Проститутката е проста като живота.
В духовния спор със селянина побеждава интелигенцията. Изкорениха проституцията, но някак прекалено наужким. Тя премина в нелегалност. Жените се научиха да се продават с някакво сложно безкасово плащане.
Щастие няма и всички са объркани.
Все пак май нещата започват да се проясняват.
Превод от руски Иван Тотоманов
