От любителска игра сексът се превръща в професионален спорт. Трудно е да се каже дали националният женски отбор ще победи мъжкия, но трябва да признаем, че на ръба на оргазма жените се научиха да казват думичката ОЩЕ заповедно.
Още: Излагат в музей редки предмети, принадлежали на Чарлз Дикенс
Още: "Трима мъже за Вилма"- най-стриймваната книга в Норвегия излезе на български език
Виктор Ерофеев
Още: "Книгите спасяват животи": Именит американски писател раздава бонуси на служители в книжарници
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Блестящ прозаик, драматург, ярък есеист, публицист и критик, телевизионен водещ, майстор на руската словесност, Виктор Ерофеев пише страстно и печално, трагично и иронично, парадоксално и непредсказуемо. Четивен и заразителен с оценките си - безпощадно точни и обективни, плод на хладен, почти академичен анализ.
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Ерофеев скандализира родните рецензенти още с първия си роман „Руска красавица“, определен от тях като „порнографски“, „пълна мерзост“, „заплаха за културата“, а в същото време романът се превежда и издава в целия свят и му носи популярност от САЩ и Канада до Китай, Япония и Индия. Писателят получава и предложение от Холивуд за екранизация на „Руска красавица“, но не подписва договор, тъй като е изключен от снимачния процес и не може да контролира качеството на филма.
Виктор Ерофеев често е обвиняван, че в книгите му има много секс и еротика. Но той се аргументира проницателно и убедително: „Сексът за мен е преди всичко метафора. Метафора на нашия начин на живот. Сексът в нашия контекст не е полов акт, а история на съблазните, страстите, похот и разочарования. Сексуалността е вход към безсъзнателното, към подсъзнанието. Аз се опитвам да проникна през този вход, защото на ниво съзнание човек е непълно предсказуем. А сексуалността е нещо напълно удивително, безконтролно!“.
Сега, когато се разразиха гръмките секс скандали в Холивуд, предизвикали турбуленции не само в киноиндустрията, но и в политиката и станали основна тема в медиите по целия свят, ви предлагаме няколко есета на Виктор Ерофеев от книгата му „МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ“, издадена от „Факел експрес“.
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Прониквайки в тайнствените дълбини на вътрешния свят на съвременния човек, Ерофеев с рентгенов поглед анализира днешните мъже ‒ „истинските“ и „опасните“, неуверените и самонадеяните, пасивните и стремителните, тираните и подчехльовците. Със своите парадоксални идеи, изненадващи ракурси и шокиращи заключения той буквално изтръгва читателя от вцепенението, в което пребивава.
ЦЕНАТА НА ПРОСТИТУТКАТА
Всяка жена продава тялото си. Подарява целувки като мостри на парфюми, а останалото продава. Успешно и неуспешно, на едро или на дребно, осъзнато и неосъзнато. Или неонеосъзнато, като феминистките.
Жените са обидчиви. Обидчивостта им – готова да излезе наяве във всеки момент на женско-мъжките отношения – оголва пазарните отношения.
– Защо не ми подаряваш бонбони?
– Защо не ме водиш в скъпи ресторанти?
– Защо не ме ревнуваш страстно?
Това не е игра. Това са пазарни претенции.
Много жени са изцяло изтъкани от претенции.
Много жени заслужават да ги наричат долни кучки.
– Искам по-голям апартамент!
Некадърният мъж се изхвърля. Съвременната статистическа руска жена съвсем съзнателно сменя „некадърния“ с „по-кадърен“ и с „още по-кадърен“ – до безкрай.
Има и изключения. В любовните песни.
Ако мъжът не спазва пазарните закони, значи е лайно. Или нищожество. В зависимост от обстоятелствата. Ако мъжът губи интереса си към жената, е по-лош и от лайно. Жената не допуска дори мисълта, че може да я разлюбят. Жената озверява, когато чувства, че губи цената си, че прелестите вече не се търсят. Е, тогава вече ще ви издере очите.
Женските прелести вървят в комплект. Продължителната деконструкция ги скапва. С две думи – циците бомби увисват.
Почти всички жени се самооценяват неадекватно. В смисъл – надценяват се. Грозниците се мислят за симпатични, симпатичните – за хубавки, хубавките за хубавици, хубавиците – за красавици, ангелоподобните – за архангелоподобни. Доста грозници успяват да се изкатерят по всички стъпала. Няма нита една, която да се мисли за грозница. Среши се, слага си някаква капела или тюрбанче и казва:
– Нали приличам на туркиня?
– На какво?
– На туркиня в харем!... И нали котето ми мирише вкусно на пържен лук?
– Защо пък да е вкусно?
Наблюдава се остър дефицит на недооценяващи се жени.
Има нации и култури, които просто могат да купуват и да продават жените. През съветско време грузинците например бяха постигнали съвършенство в тази търговия.
– Нà ти хиляда рубли, малката. И духаш. Обаче без ръце, нали? С ръце и аз мога.
Грузинецът купува момичето, за да го унизи, но красиво. Ако се оплакват от нещо, проститутките се оплакват от това, че най-голямото удоволствие на мъжа е да ги унизи.
– И не им стига! – така казват.
Руската висока култура не понася това по принцип. Гади се от покупко-продажбата. Тя е уникално немеркантилна. Без да вниква в същността на нещата, без да задълбава в подробностите, тя обявява жената за безценна. Именно затова руската култура е толкова на нож с проституцията. Сонечка Мармеладова. Живи – а се продават. Ох, от начина на живот е. Всички плачат и ридаят. Интелигенцията почва да се чуди как да изкорени това.
Интелигенцията (като мозък на нацията) така и не е разбирала и не разбира, че жената също обича да се ебе. Татяна Ларина и оргазъм? Ама моля ви се! Не може да бъде! Ана Каренина?
Е, такива са били условията тогава!
И единствено руският селянин, този вечен простак, твърди, че путката хуй си иска.
Проститутката е проста като живота.
В духовния спор със селянина побеждава интелигенцията. Изкорениха проституцията, но някак прекалено наужким. Тя премина в нелегалност. Жените се научиха да се продават с някакво сложно безкасово плащане.
Щастие няма и всички са объркани.
Все пак май нещата започват да се проясняват.
Превод от руски Иван Тотоманов
