Специалистът по източноевропейска и българска история предлага интригуващ поглед назад към миналото ни.
Безпристрастна външна гледна точка с нужната дистанция от собствената история предлага специалистът по източноевропейска и българска история Ричард Крамптън в приносното издание „Кратка история на България, което вече е на пазара в превод от Веселина Седларска (ИК „Сиела“).
В него популярният учен и автор на общо пет книги за България си поставя за цел накратко и обективно да представи най-важните събития, оформили лика на съвременна България.
От историята на българските земи в праисторическите времена, през Средновековна България, България под Османска власт, Освобождението, ролята на България през Втората световна война, престъпленията на комунистическия режим, особеностите на прехода към демокрацията, Крамптън проследява механизмите, довели до приемането на страната ни в НАТО.
С балансиран и богато обоснован поглед над събитията, подходящ за всички читатели, които искат да се задълбочат в българската история, британският изследовател представя една по-различна, интригуваща и много нужна гледна точка назад към миналото ни.
„Кратка история на България поставя в балкански, европейски и световен контекст някои от най-важните за изграждането на българската държава и нация процеси като Възраждането, борбата за национално обединение, конфликтите в Македония. С особено внимание Крамптън подхожда към основните политически движения през XX век и трусовете, през които преминава стабилността на страната.
Изкривени през призмата на различни партии и идеологии, които превръщат историята – и нейните интерпретации – в политическо оръжие, тези събития и до ден днешен предизвикват разпалени полемики и обвинения сред българското общество.
Именно тази поляризация на историята – и желанието едни да бъдат обявявани за жертви, а други за потисници – се опитва да избегне Ричард Крамптън в „Кратка история на България.
А апелът, който той отправя към читателите си, е кратък, но категоричен – да не се използва миналото като оправдание на грешките в настоящето и липсата на ангажираност за тяхното отстраняване. В противен случай погледът към бъдещето би бил невъзможен.
