С „Бяло сладко“ писателят и журналист Димитър Шумналиев въвежда читателя в тайните на Бялото братство по онзи свой очаквано непредсказуем начин. С хилядите си метафори и сравнения, които описват създалите се ситуации толкова детайлно, че четящия с нетърпение очаква следващата изненада.
Основната тема в „Бяло сладко“ е Бялото братство. Тема, която дори и днес се приема с противоречие сред повечето хора, а Учителя Петър Дънов остава загадъчен образ от близкото минало. Шумналиев се опитва да разгадае този човешки „ребус“ на страниците на „Бяло сладко“, като поставя въпросите имал ли е дъщеря Петър Дънов и какви тайни пази архивът на личната асистентка на Учителя.
За да отговори, писателят на „Бяло сладко“ развива действието на романа на два пласта – минало и настояще. Миналото започва с колективния образ на варненското сираче – стенографката Ру и безумната й любов. Настоящето – с ученическата тайна любов на журналиста Жорж и началото на демокрацията, когато новобогаташите се роят непрестанно.
В „Бяло сладко“ има от всичко – тежки съдби, хубав живот, държавни сътресения, страсти и разочарования, на пръв поглед сякаш помежду другото вмъкнати, а всъщност - необходими, за да получите отговори на въпросите... И,разбира се, рецепта за правилното приготвяне на бяло сладко.
Шумналиев разказва за живота на Учителя чрез историите на неговите най-верни помощници – от вземането на Ру от Търговската гимназия във Варна, до отпътуването до София, през създаването на Паневритмията, до преживяването на Втората световна война и смъртта на Учителя. Разказва по неговия си опростен начин без високопарните изречения, достатъчен, за да бъде разбран.
„Бяло сладко“ е описание на „едно величаво за времето си, а и до днес явление, наречено Бялото братство“. Но какво или кого е Бяло сладко?
„Биографията на подхвърлените, винаги започва от случайността. Животът е кратък като насекомо, когато си обречен от волята на приносителя. Той решава къде да те посее.“
„- Ех, какви времена бяха, Жорж. Какви митинги! Синият почна от Орлов мост и стигна до хотел „Плиска“. Червеният задръсти площада пред БНБ. Хиляди мечти. Знаеш. Падна Тодор Живков, падна ни страхът. Какви времена! Бяхме опиянени.
И сега сме опиянени – гаврътвам уискито. - Много алкохол, брат ми. По никое време.
Ех, Жорж! От многото пари до скъпото уиски разликата е само един сутиен.“
„Миналото не храни проблеми, само ги съзерцава. Жените помнят по-късо, Ру. Понеже дългото чакане, особено ако е на морски пристан, отнема аромата на ванилията. Животът изветрява.“
„Не знам какво е вина – не ме е споходила. Не знам и прераждането какво е, не знам още как да извървя Божествения път. Знам какво е земният път. Знам какво е любов.“
„Подробностите са като кучета, не се знае от кой ъгъл ще пролаят. Просто ви помагам да събудите паметта си.“
„Вярно, всяка хартия е памет. Дори мастилото да изветрее, писецът запазва мъдростта.“
„ - Среднощните куриери носят или прокоби, или смърт. Понеже в този час любовта си почива до сърцето на Бог.“
