Министерството на културата и на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не са създали достатъчни условия за опазването на културното наследство в библиотеката (НБКМ). Това посочва като заключение в свой доклад Сметната палата.
Основната причина е, че дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и утвърдени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на дейността на Националната библиотека на база на показателите "брой служители" и "брой закрити площи с размер над 12 000 кв. метра" не отчитат статута ѝ като държавен културен институт с национално значение, ежегодното нарастване на библиотечния фонд и недостатъчния сграден фонд за неговото правилно съхранение.
Административният капацитет на НБКМ не е достатъчен и намалява, тъй като не е съобразен с управлявания библиотечен фонд. Заплатите са около минималната за страната. В същото време броят на управляваните библиотечни единици средно от един служител в НБКМ надвишава същия показател за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в САЩ. През 2016 г. библиотечният фонд, управляван от 1 служител в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.
Книгохранилищната криза на Националната библиотека датира още от 1964 г., когато е организирано първото външно книгохранилище в непригодена за целта сграда. Всички взети впоследствие управленски решения за преодоляването на този проблем са еднакво неподходящи. Библиотечният фонд се съхранява освен в основната сграда на Националната библиотека, така и в няколко други притежавани или ползвани имоти около София, които не отговарят на изискванията за неговото адекватно съхранение и организация. Преобладаващата част от помещенията не са нито достатъчно осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а поради недостиг на място и стелажи, част от библиотечните единици са разположени по земята. В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е увреден, унищожен или неизползваем. Това създава риск за влошено качество на предлаганите обществени услуги по библиотечно-информационно осигуряване, както и от риск от загуба на национално културно наследство.
Информационната система за управление на библиотечния фонд, въведена в НБКМ от 2010 г., към края на 2016 г. обхваща едва 11 на сто от библиотечния фонд на НБКМ и може да представи на ръководството на НБКМ статистическа информация само за обработените библиотечни единици след въвеждането ѝ.
Изпълнението на дейностите по консервация, реставрация и дигитализация на библиотечни единици от библиотечния фонд в НБКМ зависи от ресурсното осигуряване на дейността на НБКМ, а не от необходимостта от тях съобразно състоянието на библиотечните единици.
Организацията на комплектуване на библиотечния фонд в НБКМ не гарантира постъпването на всички подлежащи на задължително депозиране по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения библиотечни единици. В резултат част от издадените произведения в страната не се предоставят за съхранение, библиотечните фондове не се обновяват в достатъчна степен, а българските граждани са лишени от достъп до съвременни издания. Дейностите по регистрация, обработка и контрол върху движението на библиотечния фонд в НБКМ не са организирани по начин, по който се осигурява защита от загуба на библиотечни единици.
Изпълнението на годишните планови проверки на наличностите (инвентаризации) не е достатъчно ефективно, тъй като не са спазени нормативните изисквания за минималния относителен дял на инвентаризираните регистрирани библиотечни единици спрямо общия обем регистрирани такива.
Според Сметната палата, за периода 2014 - 2016 година липсва ефективност по отношение на дейността на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" по опазването на културното наследство на страната, защото:
- политика за целенасочено развитие на НБКМ като единствен културен институт с национално значение в областта на библиотечното дело;
- ефективни действия за обогатяване, поддържане, съхранение и опазване на библиотечния фонд като част от културното и историческо наследство на страната;
- условия за предоставяне на качествена библиотечно-информационна услуга.
Сметната палата е дала на министъра на културата 3 препоръки, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на директора на Националната библиотека – 11 препоръки за отстраняване на проблемите и подобряване на дейността.
Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 г. по инициатива на софийския учител и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 г., по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека.
По време на бомбардировките през 1944 г. сградата на библиотеката е унищожена. Настоящата сграда на Народната библиотека е открита през 1953 година.
Към края на 2015 г. библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на НСИ.
