Браншовата организация Асоциация „Българска книга”, в която членуват над 130 книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, които издават над 90% от книгите и реализират над 90% от книготърговията у нас, излезе с официално становище по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България, по който в момента тече обществено обсъждане.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
От Асоциацията са категорични – в така предложения проект българската култура и в частност четенето и книгите са силно неглижирани. Няколкото мерки, посветени на културата, и единствената мярка в подкрепа на четенето (дигитализация на библиотечните фондове) са поставени неправилно в Стълб 4 „Справедлива България“, приоритет „Социално включване“, подчертават книгоиздателите. „Развитието на културата и на книжния бранш не е въпрос само, нито дори основно на справедливост и на социално включване. Това е въпрос на цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал“, се казва в становището.
Посочва се, че културният сектор е сред най-тежко засегнатите от пандемията и най-трудно ще се възстанови. По данни на Асоциацията през 2020 г. продажбите на книги са намалели с 30% спрямо 2019 г., а в най-тежките месеци спадът е достигнал до 70%. От Асоциацията се опасяват, че втората вълна на пандемията ще увеличи негативните въздействия върху сектора поради очакваното намаление на доходите на хората и неизбежното приоритизиране на нуждите. Книгоиздателите и книгоразпространителите настояват поне 2% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат отделени за сектора на културата и творческите индустрии, в това число книгоиздаването, както поискаха десетки европейски асоциации в областта на културата.
В становището си издателите припомнят поетите и неизпълнени ангажименти на държавата по отношение на т.нар. Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, приет през 2015 г. и залагащ количествени параметри за обновяване на библиотечните фондове – основно брой книги на глава от населението. „В изпълнение на Стандарта за 2016, 2017 и 2018 г. обществените библиотеки трябваше да бъдат подпомогнати от държавата за обновяване на своите фондове с поне 30 милиона лева. Тези средства естествено щяха да преминат и през книготърговията и част от тях да достигнат и до книгоиздателския бранш. Това обаче не се случва и вече 6 години този стандарт не е осигурен финансово от държавата“, подчертават от Асоциация „Българска книга“.
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Отчитайки влошаващото се представяне на българските ученици в международното изследване ПИЗА, както и статистически данни, свързани със значителното намаляване на броя и лошото състояние на библиотеките, в това число на училищните библиотеки, намалените тиражи на книгите и падането на българите на дъното в ЕС по показателя брой прочетени книги годишно, от Асоциацията предлагат да се обособи специален раздел в Плана - „Развитие на четенето и популяризиране на книгата“, със следните ключови мерки:
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
1. Незабавно възстановяване на училищните библиотеки във всички 2277 общински и държавни училища чрез залагане на ясни количествени стойности в Наредбата за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие – въвеждане на минимум библиотечен фонд в училище, минимален % на годишно обновяване на фонда и включване в стандарта за издръжка на един ученик на средства за закупуване на книги за училищните библиотеки;
2. Привеждане в действие на Стандарта за библиотечно-информационно обслужване, в това число чрез приемането му с акт на Министерския съвет, и гарантиране на средства за обновяване на фондовете на обществените библиотеки при стартов размер 0,1 книги на глава от населението с нарастване за всяка последваща година;
3. Създаване на механизъм и програми за финансиране на модернизацията на библиотеките с цел превръщането им в привлекателни места за четене, учене, творчество и креативност, особено за младите хора.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
От браншовата организация разчитат на подкрепата на държавата и за другите си предложения, които ще създадат условия за издаването на повече и по-разнообразна и качествена литература и за изграждането на общество от четящи и знаещи хора, а именно – превръщането на намалената ставка на ДДС върху книгите в постоянна мярка, както е в целия ЕС; решителни мерки за борба с интелектуалното пиратство; създаване на механизъм и осигуряване на средства за заплащане на репроправата; уреждане на възнаграждения за отдадени под наем книги, приемането на закон за фиксираната цена на книгата и др.
„Във времена на криза, на изолация и ограничения, книгите може да са от огромно значение за превъзмогване на трудностите. Без подкрепата на държавата обаче издаването и разпространението на книги в следващите години ще е изключително проблематично и така достъпът до книги на гражданите ще е още по-ограничен“, завършват от Асоциацията.
Пълният текст на становището на Асоциация „Българска книга” по проекта на План за възстановяване и устойчивост на Република България може да бъде прочетен тук: https://www.abk.bg/news/view/264. Становището е изпратено официално до министър-председателя, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на културата, министъра на образованието и науката и парламентарните комисии, имащи отношение към поставените въпроси и направените предложения.
