България не успя да победи Беларус на Националния стадион "Васил Левски" след равенство 1:1 в последен мач от групите на Лигата на нациите. Бях един от малцината привърженици на трибуните, подкрепили българския отбор. А след последния съдийски сигнал ме обхвана неистов гняв и яд, че съм подкрепил толкова безгръбначен отбор без никакво достойнство и стремеж към победа.
Като фен въобще не ме интересува дали второто място в групата ни гарантира бараж за измислените лиги на УЕФА. Интересува ме, че в последните минути, когато малцината привърженици на трибуните скандирахме да се атакува и да се вкара гол, футболистите ни отказваха да погледнат в предни позиции. Окопаха се в собствената си половина срещу отбор като Беларус, събран от кол и въже.
Така беше и срещу Люксембург - цяло полувреме трябваше да гледаме как България изпада в глуха защита, защото, видиш ли, трябва да се опази гол преднина срещу този гигантски опонент. Но да гледаш на живо как представителният отбор на България пази равенство срещу Беларус в София, а след това и се радва на постигнатия резултат, е последната капка в преливащата чаша на търпението на всеки български фен.
Веднага след края на мача с Беларус един от националите ни вдигна победоносно юмрук във въздуха, за да ликува невероятния успех. Това бе точката на кипене на едни напрегнати 20 минути, в които всеки на трибуните се тюхкаше защо България не атакува и не търси победата. Дори при статични положения, които са начертани по учебник да се изпълнят с центрирания в наказателното поле на опонента, нашите футболисти решиха да разиграват топката по трева назад.
Ако това България да пази равенство с Беларус в центъра на София ви се струва нормално, значи проблемът е в мен. Явно и това е трябвало да преживеем. А веднъж преживяно, хубавото е, че занапред вече няма да ни прави впечатление. Равенства с Беларус и Люксембург у дома постепенно ще започнем да ги считаме за успех, а поражения с 0:5 от Северна Ирландия ще ги оправдаваме с това, че е само една загуба и винаги има следващ мач.
Срам ме е от този национален отбор, който се радва на равенство с Беларус! Отвратен и погнусен съм - и като фен не виждам причина отново да стъпя на мач на националите.
Автор: Стефан Йорданов
ВАР-ът на Actualno: Краев, БФС и Мъри - "1984" от Наско Сираков в 3 епизода
