Георги Аспарухов не е просто футболист, нито име на стадион! Георги Аспарухов е символ на непреклонния левскарски дух и истинския български спорт. На 4 май се навършват 80 години от рождението на легендата, но той запечата името си със златни букви в историята. Гунди ще остане завинаги в паметта на поколенията не просто като велик нападател, а като явление, надхвърлящо границите на играта футбол.
Аспарухов бе и остава всенароден любимец, чийто стил и майсторство се изучават до ден днешен от всички ентусиазирани млади футболисти. Той роди мита за красотата на играта. Гунди е явление за цяла България, защото в него хората са виждали и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Еманация на разбирането за човек.
Гунди в националния отбор на България
За националния отбор на България Аспарухов има 50 мача и 19 гола. През декември 1968 година той отбелязва знаменит гол срещу тогавашния световен шампион Англия насред митичния "Уембли". Снажният нападател на „лъвовете“ овладява топката в центъра на терена, финтира на висока скорост защитник на островитяни, след което праща неспасяемо топката във вратата им.
ОЩЕ: Ето кой актьор най-вероятно ще изиграе Гунди в игралния филм на Иван и Андрей (СНИМКИ)
Макар и да си отива от този свят едва на 28 години, бившият атакуващ играч на Левски и Ботев участва на три Световни първенства - Чили’62, Англия’66 и Мексико’70. През 1999 г. бе обявен за "Футболист на ХХ век на България".
7:2 - Резултат за историята
17 ноември 1968 г. остава значима дата в историята на Левски. На този ден "сините" разгромяват вечния съперник ЦСКА със 7:2. На Националния стадион „Васил Левски“ Гунди е над всички. Той реализира хеттрик във вратата на "армейците" (7‘, 59‘, 78‘). Любопитен факт е, че попадението му в 59-ата минута е под №900 за Левски в родния шампионат.
ОЩЕ: "В Левски съм се родил, в Левски ще умра": Как Гунди отказа на Милан (ВИДЕО)
Катастрофата, която отне живота на Гунди и Никола Котков
Легендарният нападател загива трагично в катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 г., заедно със своя приятел и съотборник Никола Котков. Пътувайки за мач по случай 50-годишнината на Ботев Враца, двамата се удрят в камион, излизащ на платното без предимство от второстепенен пресечен път.
Георги Аспарухов си отиде от този свят твърде млад, а само Господ знае какво можеше още да постигне на зеления килим. Едно обаче е сигурно - в него се съчетаваха талант, признание и всенародна обич. Доказателство за това е масовото посещение на погребението му, на което присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия.
