В Македония се борят да върнат източно църковното пеене в богослуженията

Борим се да върнем източно църковното пеене в богослуженията в Македония. Това каза диригентът на църковния хор „Света Петка“ от Прилеп Гоце Секуловски, който взе участие в кръгла маса в Богословския факултет по случай 130 години от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и навършването на 180 години от рождението на старозагорския митрополит Методи Кусев, предаде репортер на БГНЕС.

Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си

Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)

В кръглата маса взеха участие и потомци на митрополита, който разрешава въпроса за седалището на Българската екзархия и укрепва националната самостоятелност на българското училищно просветно дело.

„Преди 19 г. създадохме хор за източно църковно пеене в Прилеп, който го кръстиха на името на старозагорския митрополит Методи Кусев (бел. ред. – Тодор Кусев, който след като става монах приема името Методи). Искахме да го кръстим на него защото все още в Македония се пее на сръбски, а ние искаме да се върнем към източно църковно пеене, което се е пеело в Македония, Гърция, България. То е общоправославно пеене на всички православни народи“, каза диригентът.

Секуловски подчерта, че целта на този хор все още не е изпълнена, но борбата продължава и ще я водят докато могат и добави, че новият хор, който дирижира е създаден преди 3 години и е направен за новата църква „Света Петка”, която е нов храм в Прилеп.

Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали

Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония

„Тя е в неовизантийски стил и там създадохме този хор, който поддържа византийската и църковно славянската традиции“, подчерта още той.

Диригентът подчерта, че малко се знае за Кусев в Македония, но той е ярка личност за тях, изиграла важна роля през Възраждането.

„Занаятчиите и богатите в Прилеп успяват да повлияят и върху архитектурата в Прилеп, изграждайки Саат кулата, новите конаци на манастира във Варош и „Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец. Те са имали достатъчно средства, за да не им пречат турските власти в изграждането на християнските обекти. Интересен факт е, че Саат кулата е по-висока от турската джамия, а по онова време това не беше позволено“, добави още Секуловски.

Той обясни, че Саат кулата е часовникова кула, която и днес работи, но вече е електронна.

Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток

Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса