Парламентарни избори се провеждат днес в Румъния. В страната се надяват да бъде сформирано стабилно правителство, което да се заеме с управлението на пандемията от COVID-19 и преодоляване на икономическите последици от нея, пише 24 часа.
Около 18 милиона избиратели са призовани да изберат 136 сенатори и 329 депутати в двукамарния парламент за следващите четири години. В страната ще бъдат отворени около 18 000 избирателни секции, които ще работят от 7,00 до 21,00 ч. За румънците, живеещи и работещи в чужбина, са разкрити 748 избирателни секции в 93 държави, което е почти два пъти повече, отколкото при изборите преди четири години. Гласуването извън територията на Румъния е в два дни и започна в събота, информират местните медии.
Според последните социологически анкети управляващата в момента Национално-либерална партия ще се класира на първо място, но няма да получи парламентарно мнозинство. Проучванията показват подкрепа от 28,5 процента за либералите, които управляват през последната година с правителство на малцинството, ръководено от Лудовик Орбан. Подкрепата за НЛП намаля съществено през последния месец, като според местни анализатори това се дължи на мерките за овладяване на пандемията, като например затваряне на фермерските пазари на закрито, но оставяне на моловете да работят.
Друг елемент на силно недоволство предизвика преминаването към онлайн обучение в цялата страна, при положение че не бяха осигурени електронни устройства и интернет връзка за всички учащи. Пандемията от Ковид-19 изправи пред сериозно изпитание румънската здравна система, като интензивните отделения на болниците са препълнени с пациенти в тежко състояние. През последната седмица почти всеки ден се регистрира нов рекорден брой пациенти с Ковид-19 в интензивни отделения, а броят на заразените от началото на пандемията надхвърли половин милион души. Смъртните случаи от Ковид-19 в Румъния са над 12 000. За изборния ден не са разписани някакви извънредни мерки, освен общоприетите изисквания за носене на предпазни маски и ръкавици, миене и дезинфекция на ръцете и спазване на социална дистанция.
За второто място ще се конкурират опозиционната Социалдемократическа партия, която доминира в румънската политика от рухването на комунизма през 1989 г. насам, и новосъздаденият политически алианс Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС (ССР-ПЛЮС). Подкрепата за социалдемократите и за новото политическо обединение се изчислява в социологическите анкети на около 20 процента. Алиансът ССР-ПЛЮС, който е смесица от проевропейски технократи и активисти в сферата на социалната справедливост и борбата с корупцията, се цели в младите и разочаровани гласоподаватели, включително с обещания да деполитизира и напълно да реформира румънските граждански служби и да изкорени корупцията.
Социалдемократическата партия, която произлиза от някогашната Комунистическа партия на Румъния, се надява да се върне на власт след една година в опозиция, през която обаче разполагаше с мнозинство в парламента и успяваше да блокира много от инициативите на правителството на малцинството. Социалдемократите успяха да прокарат и редица популистки мерки, като например увеличение на пенсиите с 40 процента, което правителството оспорва в Конституционния съд. Сред основните им обещания към избирателите са увеличение на заплатите и пенсиите, и икономически растеж с помощта на европейските фондове, въпреки че при тяхното управление усвояването на средствата от ЕС е буксувало най-много. Заради пандемията и ограничителните мерки, бюджетният дефицит на Румъния се очаква да нарасне тази година до около 9 процента от брутния вътрешен продукт, спрямо 4,3 на сто през 2019 г.
Новото правителство ще трябва да се изправи пред икономическите трудности и предизвикателствата, които пандемията създаде навсякъде по света. Повечето местни анализатори очакват коалиция между либералите и ССР-ПЛЮС или между НЛП и по-малката партия "Народно движение" на бившия президент Траян Бъсеску и партията на етническите унгарци.
