Капиталовият недостиг на гръцките банки може да достигне горния край на диапазона между 10 млрд. и 25 млрд. евро, установен в третия спасителен план за страната, съобщава днес финансовият ежедневник "Катимерини", цитирайки предварителни оценки на анализатори и на източници от банковия сектор, предаде БНР.
Европейската централна банка продължава да прави оценка на нуждите от допълнителни средства за рекапитализация на четирите най-големи гръцки банки – Националната банка на Гърция, "Пиреос банк", "Юробанк" и "Алфа банк", като официалните резултати не се очаква да бъдат факт поне до края на октомври. Но в предварителен документ, с който разполага вестник "Катимерини", се отбелязва, че досегашните проверки за състоянието на отпуснатите бизнес кредити са били по-лоши от очакваното, като в същото време банките очакват подобна мрачна картина и по отношение на потребителските заеми на дребно, предоставени от гръцките финансови институции.
Гръцкото издание посочва, че ЕЦБ калкулира стойност на обезпеченията за отпуснатите ипотечни кредити, която е с 30% по-ниска от тази, предложена от банките в страната. Смята се, че оценката на кредитните портфейли ще отчете недостиг на капитала, който да надхвърли 10 млрд. евро и ще бъде добавен към финансовите нужди, които ще бъдат отчетени от банковия стрес тест. Въз основа на това анализатори изчисляват, че крайният капиталов недостиг може да достигне общо около 20 млрд. евро, се посочва в документа, с който разполага гръцкото издание.
В същото време гръцки банкови представители са изчислили, че проверката на ЕЦБ за състоянието на банковата система в страната може да определи капиталов недостиг в размер до 15 млрд. евро. Банкерите казват, че рекапитализацията на сектора не трябва да отчужди прекалено много инвеститорите чрез разреждане на съществуващите акционерни участия, тъй като това би могло да застраши усилията за възвръщане на инвеститорското доверие, необходимо за икономическото възстановяване на Гърция.
