Отношението към жените е ключът към благоденствието и мира в света

Ново проучване на Тексаския университет, което използва най-голямата налична база данни за статуса на жените по света, откри, че има сериозна зевисимост между нивото на сигурност на отделните държави и нивото на сигурност на жените в тях. Оказва се, че най-сигурният метод за предвиждане на вероятността за мир и стабилност на дадена страна не са фактори като богатство, благосъстояние, равнище на демокрация или етно-религиозна идентичност, а това какво е отношението към жените. Става ясно, че демокрации с по-високи нива на насилие срещу жени са дори по-опасни и нестабилни от не-демокрациите.

Изследването потвърждава изводите на други експерти по въпроса, че колкото по-голяма е разликата в отношението между мъжете и жените в едно общество, толкова по-голяма е вероятността дадена страна да бъде въвлечена във вътрешни и външни конфликти, първа да прибегне към насилие при тези конфликти и да регистрира по-високи нива на насилие.

По отношение на здравеопазването, икономическия ръст, корупцията и социалната сфера, най-добрите индикатори отново са онези, свързани с положението на жените.

Това, което се случва на жените, се отразява на сигурността, стабилността, просперитета, конфликтността, корупцията, здравето, формата на управление и като цяло, силата на държавата, пише Foreign Policy. Проучването сочи, че има достатъчно доказателства в подкрепа на тази теза и е дошъл краят на дните, в които можеше да се твърди, че положението на жените няма нищо общо с националната сигурност.

В световен мащаб обаче положението на жените е всичко друго, но не и сигурно.  Изследването подрежда държавите по няколко категории по отношение на сигурността на жените по скала от 0 (най-добра) до 4 (най-лоша). В класацията за физическа безопасност на жените нито една държава в света не получава 0. Нито една. Средната оценка на страните по света е 3,04 - доказателство за повсеместно разпространеното и продължаващо насилие срещу жени. То е факт навсякъде, дори в най-свободните и развити страни. САЩ, например, получават оценка 2, заради високите нива на домашно насилие и изнасилвания.

Тези резултати контрастират с твърденията на мнозина експерти, че светът става едно по-сигурно място, тъй като очевидно те не взимат предвид постоянния ръст на престъпленията срещу жени, които ясно и отчетливо се увеличават, а не намаляват. Несъстоятелни са твърденията, че една страна е спокойна и мирна, когато жените в нея са подложени на посегателства и това се игнорира.

Насилието, обусловено от пола, е факт в много държави и то далеч не се ограничава само до живота на една жена. То започва дори преди нейното раждане. Светът получава средна оценка 2,41 по скалата за полово съотношение и предпочитание към синовете, което означава, че в световен мащаб момчетата са по-предпочитани от момичетата. В 18 държави - от Армения до Виетнам, съотношението между половете е чувствително изкривено в полза на децата от мъжки пол. Данни на ООН сочат, че от 2005 г. насам от населението на Азия липсват 163 млн. жени, основно заради аборти на момичета или убийства на дъщери малко след раждането им. Според водещи демографи пък Китай ще бъде изправен пред недостиг на повече от 50 млн. млади жени до края на десетилетието.

Друг глобален проблем е неравнопоставеността. В семейните закони жените като цяло са ощетени в сфери като брак, развод и право на наследство. Това неравенство стои в основата на насилието към жените, които пък, от своя страна, нямат или имат много ограничени инструменти да защитават себе си и децата си. Световната средна оценка по отношение на неравенството в семейните закони е 2,06, което доказва, че повечето държави имат закони, дискриминиращи в по-голяма степен жените.

Последният показател - включването на жените във взимането на решения, т.е. присъствието на жени в управлението, в правителствата, във важни организации, регистрира средна глобална оценка от 2,74. Това, разбира се, не е изненадващо, имайки предвид, че женското участие в управлението е по-малко от 20%. И е вярно, че някои от най-изоставащите в това отношение държави, са иначе световно признати демокрации като Япония (13,4%) и Южна Корея (14,7%), да не говорим за Унгария (8,8%). САЩ също се класират под средната норма със само 17% жени в Конгреса. Иронично, когато САЩ влязоха в Афганистан и Ирак, те поставиха условия на тези държави да включат поне 25% жени в управленията си. Така на практика тези разкъсвани от конфликти близкоизточни държави имат по-добро представяне на жените във властта от окупатора си - съответно 28% за Афганистан и 25% за Ирак.

Всички тези доказателства очертават безспорната картина на женското неравностойно положение в света. То влияе на мира по няколко начина. Заради селективните аборти и многоженството израства цяло поколение от млади мъже, които са подтиснати от безперспективността да се почувстват пълноценни, тъй като никога няма да създадат семейство и да станат глава на домакинство - много основна характеристика на мъжествеността в тяхната култура. Така, не е изненадващо, че сме свидетели на нарастване на нивата на престъпност, кражби и контрабанда, чрез които тези мъже се стремят да придобият някакъв по-особен статут на "брачния пазар". Колкото повече стават обаче тези млади неудовлетворени мъже, толкова по-плодородна почва се развива за тероризъм или склонност към военни конфликти. Например, единственият оцелял терорист от атентатите в Мумбай през 2008 г. споделя, че е бил убеден от баща си да участва, за да спечели пари за зестрата, от която той и братята му имали нужда, за да се оженят.

В световната политика е доказано чрез експерименти, че следконфликтните споразумения, които са водени без жени, се разпадат по-бързо от онези, при които жени са участвали в преговорите. Групите, съставени изцяло от мъже, имат склонността да взимат по-рисковани, по-агресивни и по-малко състрадателни решения в сравнение с решенията, взети от смесени групи.

На по-дълбоко ниво се наблюдава и ясна зависимост между семейната култура в частта й на отношенията между мъже и жени, и държавното управление. Там, където мъжете управляват своите семейства с насилие, съответно мъжки доминирани йерархии управляват държавата с насилие.

Според авторите на проучването основното предизвикателство пред нашия век е да се преборим с насилието над жени и да бъдат премахнати бариерите пред женския потенциал, интелект и сила. Експертите от Тексаския университет са категорични, че както птица с едно прекършено крило не може да лети, така и цял биологичен вид с един прекършен пол не може да оцелее. Затова тяхното послание е всички държави да се обединят в усилието да направят света едно по-добро място за жените, защото именно това е пътят към глобалния мир и просперитет.