Искането за включване на българската общност в Конституцията не противоречи на интересите на РС Македония, защото страната никога не е имала проблем да признае различни етнически групи, които имат възможност да проявяват своята идентичност, културни, исторически атрибути, между тях и българската общност в Република Северна Македония.
Това заяви днес на пресконференция външният министър Буяр Османи, говорейки за пътната карта с 5+1 въпроса, които като възможно решение на спора вчера на срещата на върха в Бърдо бяха споменати от висши служители на ЕС.
Въпросът за краткото име, въпросът за речта на омразата, въпросът за реабилитацията на жертвите на комунизма, работата на историческата комисия, въпросът за ненамеса във вътрешните работи на Република България, и към тези 5 въпроса този за включването на българите в Конституцията - това са петте точки, които са постоянна тема на разговорите с България и са в рамките на опита за запазване на междуправителствената комисия и разрешаване на спора.
Пътната карта трябва да бъде готова до началото на ноември и ще съдържа решения, които трябва да бъдат постигнати през целия процес на преговори, каза още министърът.
"Мисля, че България преминава от първоначалната ирационална позиция за един народ в две държави към позиция, в която казва, че има българска общност със собствена идентичност и културни атрибути, различни от тази на мнозинството. Самият факт, че заедно с останалите общности - македонска, албанска, турска, се изисква да бъде включена като отделна и българската общност, е в съответствие с мнението, че в РСМ има различни етнически общности, които имат правото да изразят своите атрибути. Това ще се случи, както каза премиерът, в момента, когато Конституцията бъде отворена заради членството в ЕС. Нямаме никакъв проблем да включим и хърватската и други общности, защото това е концепцията за управление на държавата, в която признаваме колективната организация на гражданите въз основа на етнически характеристики“, каза Османи.
По отношение на другите въпроси, споменати в пътната карта, той каза, че това са въпроси, които се обсъждат дълго време и вярва, че може да се намери решение.
Според него не е възможна реципрочност по отношение на включването на македонското малцинство в Конституцията на България, тъй като става дума за две различни конституционни разпоредби относно организацията на гражданите въз основа на етническа принадлежност в РС Македония и Република България, и "България според Конституцията си не признава, за разлика от нас, организация на гражданите въз основа на етническа принадлежност".
"Затова тази реципрочност не е възможна, тъй като РСМ се ангажира със споразумението, че няма да се намесва във вътрешната организация на Република България, т.е. в този конституционен ред, който не признава организации на етническа основа, но това не означава, че гражданите нямат право да се изразяват, както желаят", казва Османи.
БГНЕС припомня, че вчера лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски заяви, че "за промяна на Конституцията в Македония са нужни 2/3 и ВМРО-ДПМНЕ няма да приеме никаква промяна на Конституцията и въпросното изменение, ако не разполага с реципрочност и от българска страна. Това означава участие на македонското малцинство в България като конститутивен народ в рамките на българската Конституция и признаване на всички решения на Съда по правата на човека в Страсбург и резолюциите на Европейския парламент, позволяващи на македонците в България да организират собствени сдружения, да имат културен напредък и т.н."
По отношение на пътната карта Османи заяви: "Смятаме, че тези пет точки, заедно с шестата, а смятаме, че трябва да има и седма точка - това е решението да се проведе междуправителствена конференция - ако те могат да бъдат съгласувани като пакет, мисля, че това може да бъде решение, за да преодолеем различията и ние ще работим по това. Първата ни цел е 14 декември, когато се провежда заседание на Общия съвет на ЕС", каза министър Османи.
"Този процес трябва да представи двете страни като победители, в противен случай няма да има устойчиво решение", каза Османи.
"Дипломацията и дипломатическият успех не са състезание по бягане на 100 метра. Това е маратон, в който на пътя се появяват сложни препятствия. Испания чакаше цели 24 години от датата на кандидатстване до деня на членството, а Великобритания 11 години с два пъти вето от Франция, преди да стане член на ЕС. Затова въобще не оправдавам това спорът да даде на ЕС по-ясна предвидимост в процеса, защото очевидно се движим на ръба на достоверността му. А доверието е най-силната енергия, която движи този регион напред, което ни държи всички заедно в една идея. Това обаче не означава, че имаме алтернатива и че ще се откажем", каза Османи.
Попитан дали Декларацията от срещата на върха в Бърдо означава пречка за процеса на разширяване, тъй като не посочва дати, външният министър цитира примера на бившия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер през 2018 г., когато той представи индикативен срок за 2025 г. като година, в която Сърбия и Черна гора могат да станат членове, което след това се оказа нереалистично.
"Затова смятам, че споменаването на дати без значителен напредък, който гарантира предвидимост, не помага на региона. То ни помага да запазим доверието в процеса. Ние сме лакмус дали този процес, популяризиран от ЕС като перспектива за Западните Балкани, е достоверен или не“, каза Османи.
Той подчерта, че процесът на преговори за присъединяване е насочен към членство, но не гарантира членство, посочвайки ситуацията с Турция, която води преговори от десетилетия.
"В момента в ЕС страхът е, че началото на преговорите означава незабавно членство на всичките шест държави от Западните Балкани. ЕС очевидно трудно функционира и затова споменава въпроса за капацитета, тъй като е необходимо да се усъвършенства преди разширяването, т.е. да се подобри функционалността, така че новите шест членове да не усложняват допълнително функционалността на Съюза. Смятаме, че това е легитимно", заключи Османи.
