Министърът на външните работи на РС Македония Буяр Османи подчерта днес пред парламентарната комисията външна политика, че в преговорите между София и Скопие темата за идентичността не е засягана.
„Езикът и останалите атрибути на идентичността са въпроси, които произтичат от правото на самоопределение на всеки човек, на всеки народ, на всяка етническа общност, на всяка държава и това е неприкосновено право, което по-силно от което и да било друго. По тези въпроси нито сме преговаряли, нито имаме право да го правим, нито някой някога ще преговаря“, заключи Османи.
Вероятно в миналото е имало подобни опити, когато са лансирани тези за отричане на идентичността на македонците като „Един народ в две държави“, което е опит за налагане на едно-единствено тълкуване на историческата истина. „Но посредством едно мъдро, рационално и аргументирано отношение успяхме да покажем, че това са ретроградни прояви, които не отговарят на съвременните цивилизационни ценности и смятам, че успяхме в това“, подчерта министърът.
„Днес вече не говорим за идентичност, а само за подхода за определяне на правото на самоопределение на всеки, в съответствие със съществуващия ред и в двете държави. Това ни води до набора от политически въпроси, който доскоро беше наречен пакет 5+1“, каза Османи.
Според него, в последно време е започнала да се разпространява една "лека истерия, че за толкова чувствителни въпроси са възможни решения ad hoc " и че някой може сам, за една нощ, тайно, без знанието на гражданите, да вземе решение или да подпише договор в ущърб на държавните позиции, определени с декларацията на парламента.
Най-чувствителните въпроси не са елемент от политическите преговори, а са предмет на разговори между експертите в съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, която е независима и в чиято работа никой не може да се намесва.
„За нас най-важният въпрос в този пакет е изпълнението на решението на Европейския съвет от март 2020 г. за провеждането на първата междуправителствена конференция и нашата ключова позиция е, че в рамката на преговорите македонският език трябва да се третира като официален език на Европейския съюз без допълнителни квалификации и въпроси, поставяни от България“, каза Османи.
Там са въпросите за принципа на самоопределение, съгласно конституционните разпоредби на двете държави, въпроса за речта на омразата и реабилитацията на жертвите на комунизма.
В първия момент, в който се стигне до ситуация работните версии на всички подготвяни документи да бъдат приемливи и за двете страни, преди да бъдат одобрени, те ще бъдат представени пред комисията по външна политика и пред депутатите.
„Новите правителства в двете страни създадоха нов политически климат, който използвахме продуктивно, за да вдъхнем нова енергия, нова инициатива във взаимоотношенията и с последните събития успяхме да осигурим добър старт“, подчерта министърът.
Той сподели, че София и Скопие са се договорили за нов начин на работа, при който с динамична комуникация ще бъде създадена платформа за връщане на доверието, задълбочаване на двустранното сътрудничество и преодоляване на политическите различия. „Съгласихме се, че ще се посветим повече на бъдещето, отколкото на миналото, давайки по този начин шанс на процеса за изграждане на доверие“, каза Османи.
Той изрази надежда, че през следващите 6 месеца ще бъде представен нова картина на отношенията и сътрудничеството между двете държави, която ще бъде припозната първо от гражданите на двете страни, както и от международните партньори, които очакват смели решения, какво се полага на две зрели държави.
