Сърбия и други бивши югославски държави трябва да направят повече в борбата с отричането на геноцида и речта на омразата, ако искат обществата им да вървят напред, заяви специалният съветник на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцида Алис Вайриму Ндериту пред Радио Свободна Европа, цитирани от БГНЕС.
По време на посещението си в Белград Ндериту заяви, че от политическите елити в страните, които са преживели геноцид, зависи да направят точна оценка на миналото и да признаят вината си, за да позволят на по-младите поколения да гледат към бъдещето.
"Докато има групи хора, които са влиятелни и отричат, че е имало геноцид в Сребреница или че е имало геноцид в Руанда, или че е имало Холокост, за едно общество остава много трудно да върви напред", каза тя. "Те, по-младите поколения, трябва да гледат в бъдещето и да мислят положително за него", каза Ндериту.
Във връзка със стенописа на босненския сръбски военачалник Ратко Младич, който се оказа в центъра на спор между поддръжници и противници на осъдения за военни престъпления, Ндериту заяви, че стенописът изобщо не е трябвало да бъде рисуван.
79-годишният Младич ръководи босненските сръбски сили по време на войната в Босна през 1992-1995 г. и е осъден от трибунала на ООН за военни престъпления, включително за убийството на повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета в източния град Сребреница през 1995 г. Той излежава доживотна присъда, а обжалването на присъдата му от 2017 г. за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления беше отхвърлено от трибунала, базиран в Хага, през юни.
Но мнозина в Сърбия все още смятат Младич за герой от войната, а стенописът му, който се появи на фасадата на сграда в центъра на Белград един месец след като съдът за военни престъпления потвърди присъдата му, отново разпали страстите сред поддръжниците и враговете на командира, наречен "касапинът от Босна". Оттогава насам стенописът на няколко пъти е бил обект на хвърляне на боя и всеки път бързо е бил връщан в първоначалния си вид.
"Смятам, че този стенопис привлече вниманието към Сърбия, и то по неправилни причини", каза Ндериту. "Трябва да отидем по-далеч и да се заемем с въпроса защо хората искат да се идентифицират с Ратко Младич дотолкова, че са готови да защитават неговия стенопис."
Служителят на ООН заяви, че основният проблем остава желанието на политиците да толерират отричането на геноцида и възхваляването на военнопрестъпници.
"Необходимо е да се справим с тези наративи от миналото, да се борим с езика на омразата и отричането на геноцида. Основният проблем е именно този - отричането на геноцида и възхваляването на военнопрестъпници", каза Ндериту пред РСЕ.
