В региона на Западните Балкани вече е установено състояние на "контролиран хаос", в който врят потиснати (винаги конфликтни) интереси на народите, страните и техните граждани. В този контекст на преден план излизат конфликтните интереси на САЩ, НАТО и ЕС (особено на силните членки) на Балканите.
Това твърди в свой анализ геополитическия експерт д-р Ядранка Полович, констатирайки, че горепосочените фактори са ключови за международната общност, която "държи на власт марионетни, противонародни режими, потънали в корупция и престъпност", пише електронното издание на вестник "Нова Македония".
Междусъседските договори генерират "контролиран хаос"
В привидно отделените "двустранни" регионални кризи в отношенията между съседите (Хърватия и Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, или "преодоляване на проблемите на Македония" с Гърция и България), гражданските демонстрации, които измъчват Черна гора, Албания и Сърбия, Европейският съюз е изправен пред ново предизвикателство - възможна Балканска пролет, което подчертава настоящата структурна криза на интеграцията.
След като Преспанският договор между Гърция и Македония бе подписан и вече се прилага, отново най-чувствителният въпрос в региона в момента е финализацията на споразумението между Сърбия и Косово. Заради това президентите на двете страни Александър Вучич и Хашим Тачи още през есента на 2018 г. започнаха да налагат идеята за размяна на територии, или "корекция на границите".
В т.нар. "стратегически поставени" кризи в региона наскоро бе представен на широката общественост проект за окончателно, подробно или "всеобхватно" споразумение между Сърбия и Косово, публикуван в социалните мрежи. Според IBNA (Независима балканска информационна агенция) споразумението ще отговаря на изискванията на САЩ, въпреки че те многократно повтаряха, че не искат да "предписват формата на окончателно решение", което от своя страна трябва да се прилага както в Сърбия, така и в Косово, но и да допринесе за дългосрочната стабилност на региона.
Според германския всекидневник Frankfurter Rundschau, планът за разделянето на Косово вече съществува. Той включва определянето на нова граница между албанци и сърби в северната част на Косово и присъединяването към Косово на няколко села в Сърбия, предимно населени с албанци.
Община Прешево, разположена в Южна Сърбия, трябва изцяло да принадлежи на Косово, докато Буяновац ще получи статут на специален район (безмитна зона), разделен между Сърбия и Косово с администрацията на Европейския съюз. Печката патриаршия и сръбските църкви в Косово ще получат екстериториален статут.
Кой ще получи ресурсите и "тежките" милиарди евро
Планът съдържа 17 точки, които се занимават с териториално очертаване, но също така и експлоатацията и управлението на косовските мини и огромния хидропотенциал. Според Косовската енергийна стратегия за 2013 г., публикувана от Министерството на икономическото развитие на Косово, страната има големи запаси от лигнитни въглища (басейни Дукагини и Дреница с около 12 млрд. тона), но също и олово, цинк, сребро, никел, манган, молибден и бор, така че Косово се бори за съдбата на руда в размер на 1000 млрд. долара.
Според проектоспоразумението, най-големият минен комплекс на бивша Югославия - "Трепча" (смята се, че има природен ресурс за около 500 млрд. евро) също получава специален статут. Комплексът трябва да бъде поет от американско-френско-китайски консорциум, който получава концесия и правото да го експлоатира за 99 години. Енергийният сектор ще бъде управляван от САЩ, Австрия и Германия.
А именно, в битката за експлоатацията на ресурсите на Косово се включи отдавна най-голямата световна корпорация Envyty Energy, председателствана от бившия командващ на НАТО генерал Уесли Кларк, а филантропът Джордж Сорос работи с албанския милиардер Сахит Мухо в експлоатацията на лигнитни въглища. Американската глобална корпорация за проучване за полезни изкопаеми Avrupa Minerals е ангажирана на няколко места (Каменица, Косовска Митровица, Режан), а корпорация Lydian International изследва златната мина в Ораховац.
Някой трябва да управлява "контролирания хаос"
Според споменатото споразумение, военната база JUG в Цепотин (сръбската Bondsteel) трябва да стане американска база с около 1700 войници. Откриването на "сръбската Бондстил" през 2009 г. в южната част на Сърбия, в регион с албанско мнозинство, предизвика серия от противоречия и спорове.
С течение на времето военната база JUG получи статут на най-модерната база в региона поради идеалната си позиция и гледна точка, която има "на длан" Косово и Македония. Предвижда се тази база да бъде под контрола на НАТО. Военните експерти твърдят, че в същия контекст се предвижда и македонската военна база в Криволак.
В този контекст анализът идентифицира, че една от точките на плана е честотният европейски коридор 10 (Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Велес - Солун), който също ще бъде защитен от НАТО в период от 15 години, така че всички (противоборстващи) страни да могат да се движат свободно по него.
Очаква се това споразумение да бъде гарантирано от Съвета за сигурност на ООН, ЕС и НАТО. Споразумението трябва да бъде подписано до 13 юни 2019 г. и парламентите на двете страни трябва да го ратифицират до октомври 2019 г. Пълното прилагане на този договор ще започне на 1 ноември 2019 г.
"Така че планът е готов, но остава въпросът дали той предлага устойчиво решение на дългогодишната криза в региона, като се имат предвид например несъгласието на Германия, Русия и Китай. Или дори и сега да става въпрос за още едно в поредицата от дипломатически споразумения или магически решения на дипломатическите магьосници (както вече видяхме - Дейтън, Охридското споразумение...), които включват „детонатори”, чрез които се запазва постоянното състояние на контролиран хаос в региона", пита д-р Ядранка Полович след обстойния анализ на региона.
