На 8 юни свързаната с Ислямска държава Al Hayat Media публикува десети брой на новото издание на групировката, „Румия“. То беше разпространено в девет версии – английски, уйгурски, пущу, кюрдски, индонезийски, босненски, руски, немски и френски – затвърждавайки тенденцията в пропагандата на Ислямска държава да се обръща към свои симпатизанти в различни райони по света на техния собствен език. Също така, всяко издание на „Румия“ излиза с основна корица за всяка версия, но с различно съдържание спрямо посланието към различните райони.
В новия брой, босненската версия на „Румия“ съдържа послание към правителствата и политическите лидери в Западните Балкани, което разбираемо привлече медийното внимание. Можем ли да очакваме атаки в нашия район, както се заканват бойците на групировката в обръщението си?
Да започнем с общите данни. Към момента има информация за около 875 бойци от Западните Балкани, които се сражават в Сирия и Ирак. Грубо казано между 90 и 200 са от Албания, между 217 и 330 от Босна, между 232 и 300 са от Косово, между 100 и 146 са от Македония, около 30 от Черна гора, между 50 и 70 от Сърбия. Има също по единични бройки от Словения и Хърватия.
Повечето от балканците се сражават за Ал Кайда (старо име: Нусра; ново име: Хаят Тахрир ал Шам), а друга част за Ислямска държава (ИД), съставени в свои батальони или обединени в групи, водени обикновено от албанци или босненци.
Най-голяма бойна сила представляват босненците, идващи от определени райони на Босна и Херцеговина, известни с наличието на салафистки общности (салафизмът не е отделно течение в исляма, а начин на интерпретиране на религиозните текстове). Такива са например селищата Горня Маоча, Ошве и Дубница. Салафизмът се появява също и в районите на Тузла, Зеница и Сараево.
Защо има салафити в тези райони? Причината не е мисионерска дейност, както често се чува в медийните публикациии репортажи, а по-скоро част от недалечната история на Западните Балкани.
След войната в Босна през 1995, чуждите бойци и техните фамилии, участвали на страната на бошняците, се установяват в Босна и Херцеговина. Те са били вече повлияни от салафизма и се настаняват в отдалечени селища, за да не привличат внимание. За последните 20 години те закупуват редица изоставени къщи и имоти в периферията на Босна, където се заселват отново с вече уголемените си семейства.
По онова време те живеят в спокойствие и наподобяват общностите на пуританите от 16 и 17 век в Западна Европа. Във всяко селище с присъствие на салафистка група, се създава инфраструктура, която да подпомага финансирането и духовното развитие на общността, включително с магазинчета за поправка на телефони, религиозна литература, поправка на компютри, автомивки и подобни. Салафистки общности в споменатите градове имат и компании за недвижими имоти и туристически агенции, които работят предично с арабски туристи. Когато избухва войната в Сирия, по-религиозната част от тези семейства заминава за Сирия. Създаването на т.нар халифат от Ислямска държава през 2014 още повече привлича бившите бойци, които виждат възможност за нов живот в Близкия изток и най-вече така могат да участват в създаването на мечтаната мюсюлманска държава. Трябва да се уточни, че не всички салафити са войнствени, затова и не всички салафити в Босна заминават за Сирия. Голяма част от тях, всъщност, смятат държавата като такава за нужна и не се надигат срещу нейните институции, докато по-малка част салафити вярват в обратното – трябва да бъдат премахнати днешните национални държави, тъй като те са срещу религиозния ред и по този начин противоречат на създаването на нова мюсюлманска държава.
Сред балканските бойци има и немалко албанци. Особено внимание анализаторите обръщат на джамията в Мезез, в близост до Тирана, която е известна с набирането на бойци. Особено важно лице в този процес е имамът на джамията, Буджар Хиса, който е обвинен в Албания за набиране на 70 джихадисти от Албания. Джамията е извън контрола на Ислямската общност на Албания (ИОА)– официалната агенция, отговаряща за мюсюлманите в страната – като има още 9 джамии, действащи извън ИОА (общо 727 джамии са под контрола на ИОА).
Според албанското правителство, стотина албански граждани се сражават в Сирия, най-вече в редиците на Нусра, но също и за Ислямска държава. До 2014 от тях са се завърнали 40 албанци от Сирия, от които 15 са крият при пристигането си и представляват опасност за държавната сигурност.
Заради появилата се нова заплаха, Албания предприе специални мерки за подобни бойци – 15 години затвор за набиране, финансиране или подкрепа за бойци, биещи се в чужди конфликти. Заради тези мерки, броят на отиващите в Сирия албанци намалява от 20 през 2012 до само 1 през 2015.
Докато за Босна и Албания има по-отдавнашни данни, до 2014 се знае малко за джихадистката активност в Косово. Това се променя, когато силите за сигурност арестуват дузина заподозрени, включително няколко имами. От 2014 насам, са обискирани над 100 места по подозрение, че са използвани за набиране на бойци, а днес около 300 косовари се сражават в състава на джихадистки групи като Нусра и най-вече Ислямска държава. Близо 160 души са се завърнали в Косово досега. 50 са подсъдими.
Не по-малко интерес предизвиква съседна Македония. Знае се, че около 110 македонци са в Сирия и Ирак, сражаващи се в Нусра и ИД. През 2015 година Македония прие промени в законите, които криминализират участието в конфликти – наказанието е 5 години затвор. Ако някой е обвинен, че финансира изпращането на македонци в конфликти, подлежи на 5 години затвор. През 2016 са арестувани 11 души в подозрения за радикална дейност и участие на страната на групировки в Сирия и Ирак.
Знае се и за 13 черногорци, които се сражават в Сирия и Ирак на страната на Нусра и ИД. От тях поне трима са сред особено значимите бойци, сражавали се в Сирия – Мирза Хакладж от Подгорица, Адис Салихович от Розайе, Дамир Слакович от Бар, а също и братята Джемал и Кенан Чанович.
Не само Босна, Косово, Албания и Македония са дом на бойци за Ислямска държава и А Кайда през последните няколко години. 26 сръбски граждани се сражават за ИД и Нусра в Сирия и Ирак, а е възможно техният брой да е и по-голям.
На фона тези данни, излиза десетият брой на „Румия“, в който е публикувано и специалното изявление на Ислямска държава към Балканите, които „не са забравени“. Онова, което се пропусна в анализите по въпроса за балканските бойци е, че ИД засилиха своята пропаганда към Балканите за последните месеци, а още преди година се появиха все по-явни съобщения, таргетиращи симпатизантите на групировката в Западните Балкани. Едно от последните действия в тази насока, е създаването на специален чат канал, в който цялата информация е на босненски, включително видео материали, постери, преводи на изявления на Ислямска държава и друг тип пропаганда. Каналът беше създаден на 8 юни – в деня на публикуването на „Румия“ – и към момента потребителите му приближават двеста.
Очаква се завръщане на част от бойците от Западните Балкани и точно тези държави са споменати в изявлението на ИД. Тази възможност се увеличава заради военните неуспехи на Ислямска държава в Сирия и Ирак. Смята се, че организацията може да обърне фокуса си върху Централна Азия и Балканите, като геополитечски съседни райони и също така, райони с история, позволяваща експлоатирането на нерешените проблеми. Тъй като в състава на Ислямска държава има няколко стотин балкански бойци, те – подобно на участвалите в Донбас - могат да представляват сериозна заплаха за сигурността заради бойния си опит и идеологическа натовареност. Не само това – за разлика от чуждестранните бойци в състава на Ислямска държава, балканските имат и историческа предпоставка за агресивно отношение към сърби и хървати, например, заради все още тегнещата над Балканите сянка на Югославските войни.
Държавите от Западните Балкани взеха законови мерки между 2014 и 2015, които предвиждат сериозни наказания за участие в конфликти, финансиране и изпращане на бойци към конфликтни зони. Тези мерки се смята, че са главна причина да намалее потокът от бойци от Западните Балкани към Близкия изток след 2014 година.
Къде е България?
Засега в съобщенията на Ислямска държава нашата държава не се споменава – нито в изявления, нито в дискусии в чат каналите на бойци и симпатизанти, нито в последното издание на „Румия“.
Това, обаче, не означава, че в София трябва да седим и спокойно да очакваме извършването на атака в някоя съседна държава. Напротив, мерките са повече от нужни. В този ред на мисли, време е да се приеме адекватен закон, криминализиращ подобна дейност, като без това да накърнява свободите на цялото общество.
Засега нашето законодателство е повече от груба в това отношение и трябва да бъде преразгледано. Също така, нужно е изготвянето на работеща стратегия за намаляване на екстремизма – в това число на все по-видимите и агресивни националистически групи, които заради дейността си могат да привлекат вниманието на организации като Ислямска държава. Време за дискусии, обаче, няма вече в големи количества. Вече няколко пъти както аз, така и колегите от журнала De Re Militari, споменаваме за движение в отделни райони на Балканите – нещо, което институциите в България са запознати като информация.
Ако съдим по опита досега, Ислямска държава атакува даден район максимум няколко месеца след публикуването на изявление, отправено към съответните държави.
Автор: Руслан Трад
