Двете държави, които не са от орбитата на Запада, но имат свои планове на Западните Балкани и най-много притесняват САЩ и Европейския съюз, са Русия и Китай. Затова политиците във Вашингтон и Брюксел смятат, че интеграцията на страните от Южна и Централна Европа в ЕС и НАТО е необходима за стабилизирането на региона и за противодействие на влиянието на Москва и Пекин на нашия полуостров.
Загрижеността на Запада относно действията на Русия на Западните Балкани се засили след началото на пълномащабната война в Украйна. Въпреки че Руската федерация не може да се конкурира икономически със Запада в региона, Москва може да подклажда нестабилност на Западните Балкани с минимални усилия и ресурси. Тя се възползва от етническото напрежение, религиозните различия и историческите недоволства в бившите югославски републики, за да подкопае интересите на цивилизования свят в стабилизирането на региона, както и в интегрирането на тези държави в ЕС и НАТО.
Още: Сърбия е на финалната права с газовия интерконектор от България
Сръбските групи на Балканите, подпомагащи Русия
Местните играчи, които отговарят на интересите на Москва, са от ключово значение за способността на Русия да утвърждава влиянието си на Западните Балкани. Най-близката до Руската федерация страна в региона е Сърбия, която, освен Беларус, беше единствената европейска държава, отказала да наложи санкции на Москва през февруари 2022 г.
Етнически сръбските и проруските актьори в съседните държави - президентът на Република Сръбска Милорад Додик в Босна и Херцеговина, Нова сръбска демокрация в Черна гора и Сръбска листа в Косово - помагат на Москва да утвърждава влиянието си в тази част на Европа, пише в свой анализ Джорджо Кафиеро за TRT World, цитиран от БГНЕС.
Защо САЩ умилостивява Сърбия?
От февруари 2022 г. насам САЩ са все по-загрижени за действията на тези сръбски групи, които биха могли да допринесат за антиевропейските и антинатовските програми на Кремъл. В този контекст администрацията на президента Джо Байдън продължи политиките от ерата на Доналд Тръмп, които все повече се съобразяват с правителството на сръбския президент Александър Вучич. Разбирането във Вашингтон е, че Белград е необходим за обуздаването на тези сръбски фактори, ориентирани към Москва. Следователно - запазването на стабилността на Западните Балкани изисква отстъпки пред Белград.
Още: В Сърбия призоваха за висока избирателна активност за сваляне на Вучич
Определени гласове в някои от съседните на Сърбия държави и във Вашингтон често обвиняват администрацията на Байдън, че "умилостивява" реваншистка Сърбия.
Въпреки че Западът се съобразява с Белград, Сърбия често е наричана "марионетна държава" на Русия. Двустранните връзки на Белград и Москва помагат да се обясни защо мнозина поставят на западната ни съседка този етикет.
Снимка: Getty Images
Още: Вучич се закани да се оттегли като президент, ако опозицията спечели изборите
Връзките между Вучич и Путин
След февруари 2022 г. Сърбия не се присъедини към антируския консенсус в Европа. Белград отказа да приложи западните санкции срещу Москва. Малко след пълномащабната военна офанзива на Русия срещу Украйна сръбската авиокомпания Air Serbia, която е предимно държавна собственост, удвои броя на полетите Белград-Москва до 15 седмично. Русия се възползва от "сръбската задна вратичка", след като ЕС забрани на руските авиокомпании и самолети да използват въздушното пространство на блока - забрана, която не попречи на сръбските авиокомпании да пресичат въздушното пространство на ЕС.
Сръбските медии са пълни с руска пропаганда, която е популярна сред сърбите. Към март 2022 г. само 26% от населението на страната смяташе, че Москва е отговорна за войната в Украйна. Някои крайнодесни сръбски националисти проведоха антинатовски и проруски демонстрации в Белград малко след военната офанзива на Москва срещу Украйна. Такива протести вече не се състоят, но въпреки това те илюстрираха как недоволството в сръбското общество от агресията на НАТО през 1999 г., както в Сърбия описват събитията от края на миналия век, подтиква сегменти от сръбското общество да почитат Русия като доброжелателна сила и опора срещу западния алианс.
Мнозина на Запад бяха шокирани, когато видяха, че в много павилиони се продават тениски с лика на Владимир Путин, а символът "Z" е изрисуван на редица стени в Белград, столицата на страна кандидат за членство в ЕС.
Още: Си Дзинпин май догодина отива в Сърбия
Религията също свързва много сърби с Русия по силата на споделената православна идентичност. Путин използва Сръбската православна църква (СПЦ) за укрепване на руското влияние на Западните Балкани, като СПЦ често служи за религиозна легитимност на различни аспекти от външнополитическите действия на Москва.
Но нищо от това не доказва, че Сърбия е "марионетна държава" на Русия. Реалността е по-сложна.
Сърбия поддържа и връзки със Запада
На първо място, от разпадането на Югославия досега не е имало момент, в който Белград да е бил толкова интегриран със Запада, колкото е днес. Военните сили на Сърбия координират действията си с НАТО много по-често, отколкото с тези на Русия. Сред петте най-големи експортни партньори на Сърбия четири са от ЕС - Германия, Италия, Румъния и Унгария, докато Русия не попада в този списък.
Още: Косово и Сърбия: Няма разбирателство за мир
В отношенията между Белград и Москва също има пукнатини. В началото на войната в Украйна Путин се позова на намесата на НАТО в Сърбия и Косово през 1999 г., за да оправдае действията на Русия в Източна Украйна. Много сърби сметнаха това за "руско предателство", пише Кафиеро за TRT World.
От март 2022 г. насам Сърбия също така гласува със Запада в ООН, когато ставаше въпрос за резолюции, осъждащи поведението на Русия в Украйна. Освен това сръбски оръжия се оказаха в ръцете на украинската армия в условията на продължаващата война. Изтичането на информация от Пентагона през април 2023 г., станала известна като "Пентагонлийкс", включваше класифицирани документи, показващи как Белград се е съгласил да въоръжи Украйна или е предоставил тези оръжия преди това, въпреки твърденията на Сърбия, че е "неутрална" в конфликта. Официални лица в Белград отричат, твърдейки, че докладите произтичат от желанието на определени страни да въвлекат Сърбия във войната. Въпреки това министърът на отбраната Милош Вучевич заяви, че оръжия, произведени в Сърбия, е възможно да се "появят по магически начин" в ръцете на Киев.
Отношенията между Белград и Москва в основата си са прагматични, а не религиозни или емоционални. Тъй като светът става все по-многополюсен, Сърбия не знае как ще изглежда международният геополитически ред след 50 години. Затова Белград не иска да слага всичките си яйца нито в западната, нито в източната кошница.
Сърбия води балансирана външна политика, като не се присъединява към един или друг геополитически блок. Такива дългосрочни стратегии за предпазване, съчетани с важността на ролята на Русия в Съвета за сигурност на ООН по отношение на Косово и нуждите от природен газ, обясняват отказа на Белград да приеме антируския дневен ред на Запада от миналата година.
Още: Война в Косово: От "като Крим е" до "тормоз и геноцид срещу сърбите" (ВИДЕО)
Русия също така цени наличието на страна в тази част от Европа, която е толкова приятелски настроена към Москва, колкото е Сърбия. Дори и Русия да е разочарована от някои от гласуванията на Сърбия в ООН относно Украйна и от сътрудничеството на Белград със САЩ и НАТО, Кремъл е прагматичен и разбира, че никоя страна в сърцето на Европа няма да бъде по-топла към Москва от Сърбия. Това дава възможност на Вучич да работи със Запада повече, отколкото би искал Путин.
Шест държави, които са членки на ЕС и/или НАТО, и две кандидатки за членство в ЕС граничат със Сърбия, която няма излаз на море. Белград знае, че Западът лесно може да окаже натиск върху Сърбия. Петролното ембарго на ЕС от декември 2022 г. вече по същество принуди страната да се откаже от руския петрол. Ако Белград отиде твърде далеч в своето предизвикателство към Запада, сърбите може да платят огромна цена.
В крайна сметка Вучич трябва да бъде възприеман като проницателен лидер, който умело се ориентира в геополитическата нестабилност, като умело настройва различните участници един срещу друг, за да увеличи максимално влиянието на Сърбия. Вучич е наясно, че е ценен както за Запада, така и за Русия, и не иска Сърбия да бъде напълно зависима от двете страни - нито пък е в състояние да си навлече прекомерно недоволство.
Тъй като конкуренцията между великите сили се засилва и бъдещето на така наречения "либерален ред, основан на правила" на Запада е под въпрос, Белград иска да запази отворени възможности и да поддържа силни отношения с Русия и Китай. Западът не иска подобно нещо от Сърбия, но за Белград това е прагматичен подход към външната политика.
Още: Корекция на границите между Сърбия и Косово? Вучич чака с нетърпение Тръмп в Белия дом
Източник: TRT World, превод: БГНЕС
