Повишаването на температурите, продължителните горещини и сушата оказват влияние върху изменението на климата в целия свят.
Сега първото проучване в Гърция, което изследва ефекта от изменението на климата върху бъдещия микроклимат на исторически паметници и артефакти, ни показва как екстремните метеорологични явления ще се отразят и на културното наследство на страната.
"Подобно на човешкото тяло, паметниците са изградени така, че да издържат на различни температури. Благодарение на нашите данни успяхме да изчислим влиянието на климатичната криза върху артефактите в музеите и археологическите обекти", казва пред Kathimerini авторът на изследването Ефстатиа Тринга, докторант и изследовател по метеорология и климатология в Солунския университет "Аристотел".
За да се съберат необходимите данни, сензори, измерващи температурата и влажността, са поставени в археологическия обект и музей в Делфи, както и в археологическия музей в Солун и във византийската църква от V в. "Панагия Ахейропоетос".
В общи линии изводите от проучването са, че комбинацията от повишаващи се температури и по-високи нива на влажност през следващите години би могла да повлияе сериозно на химическия състав на някои материали, използвани в строителството или производството на артефакти, като по този начин ускори тяхното разлагане или допринесе за разпространението на разрушителни плесени. Предизвикателствата са още по-големи за паметниците на открито, които "ще трябва да се приспособят към новите температурни условия", обяснява Тринга.
Проучването показва конкретно, че вероятността от увреждане се увеличава със затоплянето на климата. "До 2099 г. ще има 12 % повече рискови години за паметниците, отколкото в миналото", казва тя, като посочва настоящите температурни тенденции.
Промени се наблюдават и вътре в двата музея, въпреки че те са оборудвани с климатични системи. През лятото температурата в тях оставаше под 30 градуса по Целзий, дори когато външната температура достигаше 40С. В църквата обаче вътрешната температура се повишаваше в съответствие с външната, като на моменти достигаше до 35С.
"Температурните нива в музеите не се промениха в значителна степен, въпреки че наблюдавахме внезапен скок през юли миналата година по време на много дългата гореща вълна", казва Тринги.
Без климатик, с много дървени детайли по тавана и с картини на 800 години, византийската църква, напротив, е много по-уязвима. Оборудването на такива паметници със системи за климатичен контрол е ясно посочено.
"Това, което е интересно от наша гледна точка, се отнася до количеството енергия, което музеите ще трябва да консумират в бъдеще, за да поддържат тези специфични температури", добавя тя.
Запитана дали има списък с музеи или паметници, които трябва да бъдат приоритизирани, Тринга подчертава, че "всички наши паметници са важни. Това, което хората трябва да имат предвид, е, че като защитаваме миналото, ние подобряваме бъдещето", пише БГНЕС.
ОЩЕ: Учени искат добавяне на категория 6 за ураганите
