На пресконференция след днешното редовно заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги каза, че банката е повишила размера на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки чрез програмата ELA с 900 млн. евро за срок от една седмица.
Ние действаме с оглед на предположението, че Гърция ще остане в еврозоната. Условията бяха налице, за да повишим размера на програмата ELA, заяви той, визирайки решението на гръцкия парламент в ранните часове на деня да одобри целия пакет с реформи, изискван от европейските партньори на страната в замяна на стартиране на преговори за трета средносрочна спасителна програма за Атина в размер до 86 млрд. евро.
"Супер Марио" също така отбеляза, че Евросистемата (финансовата система на еврозоната, включваща ЕЦБ и 19-те национални централни банки) е най-големият кредитор на Гърция, като подчерта, че общите експозиции на евросистемата към Атина са в размер на 130 млрд. евро, предаде БНР.
Според анализатори и икономисти, въпреки относително малкото по размер повишение на програмата ELA, това е доста позитивен сигнал и изненадващо решение за мнозина от участниците на капиталовите пазари. Това е ясен знак, че ЕЦБ изглежда уверена, че европейските официални властимащи и гръцките управляващи ще успеят в скоро време да постигнат споразумение за отпускане на нова тригодишна финансова помощ за Атина.
От 28-и юни до днес ЕЦБ замрази тавана на спешната ликвидност за гръцките банки в размер от около 89 млрд. евро. Това от своя страна принуди властите в Атина да наложат от 29-и юни насам контрол върху капитала, да въведат "банкова ваканция" и ограничен лимит от 60 евро на ден за теглене на средства от банкоматите в страната.
Марио Драги сподели, че е трудно да се предскаже кога гръцките банки ще могат отново да отворят. В крайна сметка решението остава в ръцете на гръцкото правителство, допълни той.
Днешното решение на ЕЦБ да повиши размера на програмата ELA с едва 900 млн. евро означава, че това няма да бъде достатъчно, за да се сложи край на банковата ваканция в страната в близките дни.
Шефът на ЕЦБ също така каза, че постъпилата информация от юни насам отговаря до голяма степен на очакванията на Централната банка за икономическото развитие в еврозоната. Предприетите от ЕЦБ мерки допринасят за икономическия растеж в еврозоната, като банката очаква възстановяването на региона да се разшири в бъдеще, допълни той.
Според него обаче, вървящото забавяне в т.нар. "развиващи се икономики" може да натежи върху перспективите за икономическия растеж в еврозоната. Но той отбеляза, че низходящите рискове за растежа са ограничени с оглед на политическите решения, петролните цени и развитията на валутните пазари. Драги посочи, че инфлационните очаквания ще останат ниски в следващите месеци, но отново отбеляза, че инфлацията ще се повиши към края на годината. В тази връзка ЕЦБ ще следи внимателно инфлационните рискове в средносрочен план, каза той.
В същото време шефът на ЕЦБ сигнализира, че банката е готова да увеличи размера на стимулиращите мерки (размера на покупките на еврооблигации за 60 млрд. евро на месец), ако има влошаване на перспективите пред икономическия растеж. Ако има фактори, които да доведат до неоправдано затягане на паричната политика (б.ред. ако има повишение на реалните пазарни лихви и на доходността на суверенните еврооблигации), или ако перспективите за ценовата стабилност се променят съществено, в такава ситуация Управителният съвет на ЕЦБ ще реагира с всички налични инструменти в рамките на своя мандат, подчерта "Супер Марио".