Китайският президент Си Дзинпин посети Сърбия по време на европейската си обиколка – и то на символична дата, а именно 25-ата годишнина от бомбардирането на китайското посолство в Белград по време на интервенцията на НАТО в Косово.
Си спомена бомбардировката директно в статия, публикувана в сръбския вестник „Политика“ във вторник, в която пише: „Не трябва да забравяме, че преди 25 години на днешния ден НАТО нагло бомбардира китайското посолство в Югославия. Китайският народ цени мира, но никога няма да позволи историческите трагедии да се повторят“, добави президентът, според прочита на китайските държавни медии.
Въпреки силните си думи обаче Си отказа да посети мястото, където е било посолството, а сега е Китайски културен център - и то на ключова годишнина след като публично говори за бомбардировката, при това в медия, информира Bloomberg.
Още: Хиляди посрещнаха Си в Белград. Вучич: Такава любов няма да видите другаде (ВИДЕА)
Историята: Грешка на американците
На 7 май 1999 г. американски самолети пускат пет бомби, които падат на територията на сградата. Трима китайски граждани (журналисти) са убити, а 20 други са ранени.
Вашингтон определя случилото се като „грешка“. Според американското правителство намерението е било да се взриви намиращата се в близост югославска Федерална дирекция за доставки и снабдяване. Президентът Бил Клинтън се извинява за бомбардировката, заявявайки, че тя е случайност. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет свидетелства пред комисия на Конгреса, че бомбардировката е единствената в кампанията, организирана и ръководена от неговата агенция, и че ЦРУ е определило грешни координати за югославска военна цел на същата улица.
През октомври 1999 г., пет месеца след бомбардировката, лондонският вестник Observer и копенхагенският Politiken публикуват резултатите от разследване, позовавайки се на анонимни източници, според които ударът бил умишлен, тъй като посолството е било използвано за предаване на съобщения на югославската армия. Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарича тази история „глупост“, а британският външен министър Робин Кук заявява, че няма „нито едно доказателство“ в нейна подкрепа. През април 2000 г. The New York Times публикува резултатите от собствено разследване, според което „разследването не е дало доказателства, че взривяването на посолството е било умишлен акт“.
Още: Си Дзинпин към Макрон за войната в Украйна: Против сме да ни се прехвърля отговорност
Снимка: Getty Images
Повечето китайци смятат, че ударът е умишлен. През август 1999 г. Съединените щати се съгласяват да изплатят обезщетение на жертвите на бомбардировката и на техните семейства. През декември същата година САЩ се съгласяват и да платят на Китай за щетите, нанесени на посолството, а Пекин решава да обезщети Вашингтон за щетите, нанесени на американска собственост по време на последвалите демонстрации в Китай.
Представители на НАТО заявяват след атентата, че посолството е било ударено погрешка по време на военна интервенция, целяща да предпази етническото албанско мнозинство в Косово от избиване от силите на Слободан Милошевич. Не е ясно дали други лидери на НАТО са одобрили удара - освен Клинтън.
По време на 78-те дни на въздушни удари са убити много цивилни граждани. Human Rights Watch определя броя на загиналите на 500 души, докато сръбски официални лица заявяват, че броят им е по-близо до 2000. Ръководството на страната продължава да се стреми да остане извън НАТО.
Още: Китай е поел ангажимент да не продава оръжие на Русия, твърди Макрон
Какво си спомня Си Дзинпин?
„Китайско-сръбското приятелство, изковано с кръвта на нашите сънародници, ще остане в общата памет на китайския и сръбския народ“, пише Си Дзинпин.
„Това ние никога не бива да забравяме. Китайският народ цени мира, но ние никога няма да позволим подобна трагична история да се повтори", добавя той в статията си.
Още: Си Дзинпин: Приятелството между Китай и Сърбия е желязно
„Готови сме да работим с нашите сръбски приятели, за да останем верни на първоначалните си стремежи, да обединим усилията си за напредък, да напишем нова глава в националното развитие и съживяване и да изградим китайско-сръбска общност със споделено бъдеще за човечеството в новата ера", завършва Си Дзинпин. Той и сръбският му колега Александър Вучич са считани за близки до режима на издирвания от съда в Хага руски диктатор Владимир Путин.
Преди да се срещне с Вучич, китайският лидер бе на посещение във Франция, където разговаря с президента Еманюел Макрон и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Европейската обиколка на Си продължава в Унгария.
Още: Започна посещението на Си Дзинпин в Унгария (ВИДЕА)
