След цяла нощ на дискусии, спорове и откровени караници, гръцкият парламент одобри третия спасителен заем за страната, който отново идва от Европа. Но гласуването постави под въпрос бъдещето на „Сириза” като управляваща партия – защото само 118 от депутатите на гръцкия премиер Алексис Ципрас подкрепиха пакета. 32-ма, включително бившият финансов министър Янис Варуфакис, се обявиха против пакета, а 11 се въздържаха.
Рунд свободен – това е положението в „Сириза”, като Ципрас ще иска вот на доверие в края на август, след като Атина плати 3,2 млрд. евро на Европейската централна банка (ЕЦБ). Падежът изтича на 20 август.
Ципрас вече обяви при предишното гласуване, с което се определиха рамките на споразумението, че ако не го подкрепят поне 120 депутати от „Сириза”, той не иска да управлява. Още преди днешното гласуване беше ясно, че „Сириза” ще проведе извънреден конгрес през септември. Припомняме, че ако член на партия, влязла в гръцкия парламент, бъде изключен от нейните редици, то той не може да бъде депутат.
В светлината на отново ескалиращата политическа ситуация в Гърция, местното издание Greek Reporter направи интересна ретроспекция на големите фалити на модерна Гърция. Преди сегашният, те са общо пет – през 1827, 1843, 1860, 1893 и 1932 година.
Първият фалит е крайно интересен, защото той е заради Войната за независимост от Османската империя. През 1824 година гърците вземат 470 000 паунда от Лондонската фондова борса, за да има пари за оръжие. На следващата година е взет нов заем – 1,1 млн. паунда, с който са платени част от взетите предната година пари. В крайна сметка обаче освободената държава бързо капитулира финансово заради лихвите. През 1832 година Гърция е призната за независима държава и Великите сили поставят на трона Ото Баварски, като той поема управлението на Гърция наред с 60 млн. френски франка заем, осигурен от най-мощните европейски държави. През 1843 година Гърция вече не може да плаща и този заем, като обявява втори фалит. Заради този фалит световните финансови пазари не приемат Атина за няколко десетилетия напред.
Доста впечатляващ е и фалитът от 1893 година. Той става факт заради шест взети заема – три отделни за 155 млн. франка, 89 млн. франка и 60 млн. франка от 1879 година, 120 млн. франка от 1881 година, 100 млн. франка за реконструкция на жп мрежата в страната от 1884 година, 135 млн. франка от 1887 година за превъоръжаване. А през 1898 година е създаден Международен комитет, който се занимава с неспособността на Гърция да си плаща външните дългове.
През XX-ти век Гърция преживява само един фалит – заради Голямата депресия. А през настоящия век Атина отново е на колене и отново всичко се срива след тръгналата от американския ипотечен пазар световна икономическа и финансова криза.
