Лан отлично си спомня деня, в който майка й просто не се връща от пазара и изчезва. По-късно Лан научава от чичо си, че майка ѝ е в Китай. Чичото обещава на момичето да му помогне да отиде при майка си.
Историите от планинските райони на Северен Виетнам, напомнящи на тази на Лан, са много. Разстоянието от нейното село до границата с Китай е едва няколко километра. "Беше вече нощ, когато чичо ми ме преведе през границата", разказва Лан. "Там ме чакаше една жена. Тя обеща да ме заведе при майка ми. Но когато стигнахме до другия бряг на Червената река, майка ми не беше там."
Вместо да се срещне с майка си, самата тя била продадена за булка на едно китайско семейство. Незаконно и без брачно свидетелство, тийнейджърката трябвало да изпълнява ролята на съпруга против волята си. След няколко месеца успяла да избяга. Случайни минувачи отвели в полицията плачещото момиче, което не знаело и дума китайски.
Според виетнамското правителство между 2011-а и 2017-а година са били регистрирани 6000 подобни случаи на трафик на жени. А броят на нерегистрираните със сигурност е много по-висок. Основните причини са две - изключителната бедност във Виетнам и значителният недостиг на жени в Китай. Тя се обяснява с провежданата между 1979-а и 2015-а година строга политика на едно дете в семействата. Момчетата са били предпочитани като продължители на рода, а "другите" често са били абортирани.
Продавачи нерядко са роднините
Ан също била продадена. Приятел на нейния брат ѝ обещал пътуване. После изведнъж се озовала в Китай и била предлагана на китайски мъже и семейства за булка. За нея била платена сума, равна на около 5000 евро, ѝ споделил по-късно бъдещият ѝ свекър.
"Чувствах се като предмет, като пазарен продукт. Вече не бях човешко същество", описва своята ситуация по онова време тя. "Мъжете идваха и ме разглеждаха като стока, която избират. Беше толкова страшно."
Повечето от момичетата, изнесени нелегално за Китай като булки, произхождат от много бедни семейства, които разполагат само с половината от средния доход за Виетнам. Понякога продавачи на момичетата са и собствените им роднини, но основният път за износа на "стоката" е следният: по пазарите или в социалните мрежи връстници на младите жени се обръщат към тях и ги примамват в Китай под някакъв предлог. Или ги дрогират и след това ги прехвърлят през границата.
Има ли начин за противодействие?
В Първа гимназия в Бао Йен във Виетнам момчетата и момичетата от горния курс се събират, за да присъстват на обучение, което е част от правителствена образователна кампания по въпроса. Почти всеки е чувал за изчезнали момичета - от собственото семейството или сред познатите.
Служителката на виетнамското Министерство по социалните въпроси Ву Ти Туй предупреждава за опасностите, които крие трафикът на хора. Тя казва на тийнейджърите да не се подлъгват по обещанията за добре платена работа или по перспективата за красив и богат мъж. "Това, през което трябва да преминат някои момичета и жени, е жестоко - те трябва да обслужват сексуално не само съпрузите си, а и други членове на семейството", обяснява тя на децата."Ако откажат, рискуват да бъдат набити или да не получат храна."
Висока ограда и меморандум
Виетнамско-китайската граница е дълга почти 1300 км и минава през планински терен, труден за охрана. През последните години обаче се наблюдава напредък, казва Тронг Ха от граничната полиция на Виетнам.
Китайците са построили ограда, която затруднява трафикантите на хора. "Подписахме меморандум с Китай и сформирахме двустранни разследващи екипи. Съществува гореща телефонна линия за бърза комуникация с цел проверка на самоличността на жертвите и трафикантите. През последните години Китай помогна сериозно за спасяването на много жертви."
Още през 2019-а година Пекин съобщи, че при акция в страната полицията е спасила 1100 южноазиатски жени, станали жертви на трафик. Но експерти смятат, че в Китай има поне 30 милиона мъже на възраст за женене, които не могат да си намерят съпруга. И е възможно да минат 20 години, докато този дисбаланс се нормализира.
Източник: Дойче веле
