В много райони на Мраморно море морската повърхност е покрита със слуз. Гмуркачите, потапящи се в морето, за да заснемат ситуацията под водата, не могат да скрият зашеметяването си от картината, която виждат. Mehtap Akbaş Çiftçi, член на Съвета по околна среда на турската федерация за подводен спорт и подводен фотограф, която се е гмуркала в Турция и в много части на света, описва гледката на дъното на морето по следния начин: „Изглежда като филм на ужасите. Никъде по света не сме се сблъсквали с такава екологична катастрофа." Çiftçi (Чифтчи) разказа пред нашия вестник за ефектите от тинята под водата.
Ужасяваща гледка
Чифтчи отбелязва, че слузта не е проблем на последната седмица или 15 дни, първите признаци се появили преди месец и половина. „Слузта започна да се появява от време на време в различни части на Мраморно море“ - продължава тя. - Веднага след като научихме за високата концентрация на слуз върху повърхността на водата в залива Гемлик (Gemlik), ние, заедно с ръководителя на Съвета по околна среда на турската федерация за подводен спорт Тахсин Джейлан, и нашият екип отидохме в този регион. Имаше най-плътната слуз, която някога бях виждала.”
„Когато погледнете повърхността на водата, тя вече става много неприятна, но повярвайте ми, под водата е още по-тъжно, отколкото горе. Плаката, която виждате на повърхността, напълно отива под водата и унищожава живота там. Зелените водорасли са най-устойчивият морски живот на замърсяване. Но дори и те са напълно покрити със слуз. Морското дъно е мъртво. Рибата или е умряла напълно, или е заседнала в слузта в коматозно състояние. Ето такава странна, ужасяваща гледка."
Поглеждайки през очилата, вие потръпвате от болка
Самата Чифтчи е от Гемлик, за нея е още по-болезнено да види сегашното състояние на водите, в които се е научила да плува, които някога по нищо не са отстъпвали по красота на Егейско море. „Гледайки през очилата, вие потръпвате от болка“ - казва опитният водолаз.
Чифтчи също се гмурка в Яддебостан (Jaddebostan), едно от местата, където е концентрирана най-много слуз в града, и описва картината по следния начин: „Дъното на морето е напълно покрито със слуз като килим. Успяхме да се потопим на десет метра. Когато протегнах ръка, не усетих дъното. Чувстваш се като в град-призрак. Ние не се гмуркаме в приятелската среда. В Яддебостан не можах да видя партньора си на половин ръка разстояние."
Провокирана от COVID-19?
Чифтчи отбеляза, че рибарите наблюдават слуз в Мраморно море от много години, макар и в по-малък мащаб, докато по време на пандемията и по време на самоизолацията, когато битовите отпадъци се произвеждат дори и в по-големи количества и се изхвърлят в морето, мащабите на бедствието се увеличиха. Припомняйки, че е необходима цялостна работа за спасяване от слузовата катастрофа, Чифтчи казва: „Отпадъците на 25 милиона души в този регион се вливат в Мраморно море. Всеки очаква нещо от министерствата, общините, но трябва да се направи нещо и на индивидуално ниво. Слузта не е проблем на днешния ден, а на последните 40-50 години. Това е бедствие, причинено от липсата на морска култура. Докато тази гледна точка не се промени, ние ще продължим да имаме подобни бедствия."
Превод: Ганчо Каменарски