Използването от турския вицепремиер Нуман Куртулмуш на обидната дума "неверник" (гявур) предизвика обвинения в прилагане на езика на омразата.
Освен това има притеснения за дискриминация на малцинствата в Турция. В реч по-рано този месец Куртулмуш използва думата "гявур", което предизвика бурна реакция сред арменското малцинство, отбелязва БГНЕС.
Османската империя контролираше райони от Близкия Изток и Северна Африка в продължение на повече от шест века, докато не се разпадна в края на Първата световна война.
Обхващайки толкова различни помежду си региони като Арабския полуостров, Балканите, региона на Африканския рог и част от Кавказ, империята е мултиетническа и мултирелигиозна общност, в която има и милиони християни. Въпреки това в границите на съвременна Турция има само няколко десетки хиляди - главно арменци, гърци и асирийци - както и значителна еврейска общност.
На 3 декември Куртулмуш похвали "нова Турция", оформяща се под крилата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която, по думите на вицепремиера, се е изправила срещу империализма и експлоатацията. "Ние трябва да вземем на сериозно въпроса за независимостта. За нас независимост е да се изправим и да наречем неверника "неверник", заяви политикът на среща в северния турски град Кастамону.
Турската Асоциация за човешки права (АЧП) е подала жалба до прокурора на Истанбул, обвинявайки Куртулмуш в нарушаване Всеобщата декларация за правата на човека, по която Анкара е страна, както и на турския наказателен кодекс. Ахмет Хакан, коментатор във вестник Hürriyet написа, че коментарите на Куртулмуш представляват "престъпление от омраза". "Дори и османската (империя - бел. ред.), която вие харесвате толкова много, забрани употребата на изрази като" неверник ", за да се сложи край на дискриминацията срещу гражданите, които не са мюсюлмани", каза той, имайки предвид правителството.
В средата на XIX век Османската империя забрани използването от длъжностни лица или частни лица на разпалващи гняв епитети, основани на религия, език или раса, като част от серия от реформи, силно повлияни от европейските идеи.
Гаро Пайлан, депутат от арменски произход от опозиционната прокюрдска Народна демократична партия (НДП), каза, че коментарите на Куртулмуш са били реч на омразата, за което се изисква извинение. "Той трябваше да се извини," каза Пайлан пред АФП. "Аз съм депутат, който е бил преследван и замерван с камъни през детството си и белязан като неверник."
По-късно Куртулмуш поясни коментарите си, твърдейки, че те "не означавали обида за нашите граждани, които не са мюсюлмани", но взе твърда позиция срещу империализма, в изявление за Анадолската информационна агенция. Той също така отправи призив към Хакан, като каза: "Има един епитет в родния град на жена ми, който казва" неверник хаджия ". Дори човек, отишъл на мюсюлманско поклонение, се нарича гявур. Защо? Защото той е тиранин".
Пайлан каза, че терминът "неверник" е "мръсна дума" и добави: "Когато питате хората на улицата кой е неверник, поне 50 на сто от тях ще ви кажат, че става дума за арменец".
Официален речник на Турската езикова институция определя "гявур" като немюсюлманин, но също и като някой, който е безмилостен и тиранин. Английският вариант на думата - "Гяур"- е заглавие на известна поема от XIX век на лорд Байрон.
В първите години на своето управление президентът Реджеп Тайип Ердоган и ПСР бяха приветствани за подобряване на правата на малцинствата в Турция, и също така за колебливи стъпки към помирение с Армения.
В речите си Ердоган, за разлика от предшествениците си, многократно е подчертавал, че всички граждани, били те араби, турци, арменци, евреи или гръцки, са част от съвременната турска нация. Но критиците се опасяват, че проислямистката ПСР през последните години прибягва все повече и повече към национализма в преследване на гласове при избори.
Турция и Армения не поддържат отношения, което се дължина противоположни оценки на убийствата на арменци през 1915 г. по време на османската ера, които Ереван счита за геноцид, термин, категорично отхвърлян от Анкара. Обаче 100-годишнината от трагедията бе белязана от остра националистическа реторика от страна на турските власти постигане на помирение сега изглежда по-далеч от всякога. Ердоган заяви, когато коментираше през 2014 г. произхода на семейството (тогава той беше премиер на страната - бел. ред.): "Наричан съм бил грузинец. Извинявам се за това, но те дори отиваха към още по-лошо. Наричаха ме арменец."
Арменците и евреите са малцинствени групи, взимани на прицел от повечето турски печатни медии, сочи статистиката, осигурена от проекта да наблюдаване на въпроса на Фондацията "Хрант Динк", наречена на известния арменски журналист в Турция, застрелян през 2007 г. През 2015 г. евреите са били вземани на мушка 531 пъти, а арменците 459.
