Четиристранна среща на върха за съдбата на Сирия ще се проведе на 27 октомври в Турция, предава AFP.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще посрещне в Истанбул държавният глава на Руската федерация Владимир Путин, президентът на Франция Еманюел Макрон и канцлерът на ФРГ Ангела Меркел. Съответната информация бе разпространена от говорителя на турския президент Ибрахим Калън.
Държавният глава на Франция Еманюел Макрон постави условие в северозападната провинция Идлиб да няма настъпление, за да вземе участие в срещата.
Същевременно, САЩ изоставиха идеята да изтеглят военния си контингент от Североизточна Сирия, съобщи бивш високопоставен френски дипломат пред "Независимая газета". Според него признаците за промени в американската стратегия са проличали през последните седмици. Североизточните райони на Сирия са необходими на Вашингтон, за да възпира иранското влияние в Близкия изток.
"Следейки ситуацията през последните няколко седмици, констатираме, че администрацията на президента Тръмп поема нова отговорност във връзка със Сирия", заяви бившият високопоставен представител на френското външно министерство, специалист по проблемите в Близкия Изток.
Той последователно критикува идеята за свиване на американското военно присъствие в Сирия и се обявява за решителна борба срещу иранското влияние. И ето че на 15 октомври американският американският представител на САЩ за Сирия Джеймс Джефри започна близкоизточна обиколка из Турция, Катар и Саудитска Арабия. Програмата на Джефри включва срещи с "лидери на сирийската опозиция и групи от гражданското общество".
"Естествено се очертава проблем с Турция, защото по-нататъшното военно присъствие на западни страни предполага известен алианс със сирийските кюрди, което се приема зле от Анкара", разкрива бившият френски дипломат.
Колкото до Франция, чийто ограничен контингент подкрепя кюрдско-арабския алианс Сирийски демократични сили в североизточните райони, за нея ще е трудно да запази ограниченото си военно присъствие, ако САЩ решат да оптимизират своето, смята събеседникът на "Независимая газета". "Президентът Макрон настоя в разговорите си с Тръмп САЩ да запазят контингента си в региона - каза той. - Всичко се случи след изявлението на Тръмп, изразил желание американските военни да се върнат у дома."
Военно-дипломатически източници на американската телевизия NBC твърдят, че САЩ наистина сменят стратегията си, насочена срещу политиката на Техеран. Вместо опити да изтласкат иранските и проиранските сили от Сирия с военни методи, Щатите са решили да действат с финансови лостове. Американското ръководство планира по-специално да наложи санкции на компаниите от Иран и дори от Русия, възстановяващи пострадалите от войната райони в Сирия.
Според източник на телевизията в Пентагона американското отбранително ведомство смята публично да продължи дискусията за борбата с групировката "Ислямска държава" и все по-рядко да споменава за борба с Иран, но всъщност да спъва още по-старателно опитите на Техеран да се закрепи в следвоенна Сирия. За САЩ ще е от значение възстановяването на сирийските провинции да бъде поето от страните в Персийския залив, обърна внимание френският ексдипломат.
"Това е едно от условията на президента Тръмп, за да запази военното присъствие на САЩ в Сирия - отбеляза той. - Ясно е, че запазването на малко френско и американско присъствие в Североизточна Сирия до кюрдите създава опасна ситуация, тъй като и сирийският режим, и Иран могат да дестабилизират региона, като настройват хората против присъствието на чуждестранни сили и преговарят с кюрдите. Тук виждам много възможности за сътрудничество с Москва. Русия може да улесни присъствието на западни сили в североизточните райони. Мисля, че при размяна на услуги може по-лесно да се задейства нов политически процес."
Готовността на Франция да гарантира частично сигурността в Североизточна Сирия не се дължи само на съюзническите отношения със САЩ. Когато ИД превзе Ракка (бившата неофициална столица на терористичната организация в Сирия, бел. на изданието), нашите военни решиха да подкрепят кюрдите, защото това бе най-ефективният вариант - коментира френският дипломат в оставка. - Контекстът бе по-труден за нас - знаехме, че терористите са готвели редица атентати срещу Франция тъкмо в Ракка. За нас бе по-важно да действаме против ИД в тази провинция. И ръководството ни сметна за най-бързо и ефикасно решение алианса с кюрдите".
Една хипотеза предполага, че Франция участва в решаването на сирийския конфликт, най-вече за да се предпази от бежанските потоци, но тя не е съвсем вярна. Кризата с пришълците, предизвикана от изострянето на обстановката в Сирия и Ирак, на практика не се отрази върху Франция. Новодошлите от тези близкоизточни страни, пострадали от терористичните групировки, са малка част от общия миграционен поток към френските земи.
"Имаме три вида миграция: редовна, нередовна и свързана с търсене на политическо убежище", разказва пред "Независимая газета" Ерве Льо Бра, научен директор на Парижкото висше училище за социални науки (EHESS). - Що се отнася до мигрантите, искащи разрешителни за работа, съставът на потока е постоянен: страните от Северна Африка, други африкански страни, Турция и държави от ЕС. Колкото до молбите за убежище, миналата година до френските власти са подадени общо 100 000: най-много са от Албания (7600), следват Афганистан (6000), Хаити (5000), Судан (4500), Гвинея (3800), а Сирия е на шеста позиция (3600). Ирак, Йемен и Иран са с по-малко от 2000 молби."
