Според наскорошни доклади на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) Турция е на първо място в Европа, на четвърто място в света по залесяване и на 27-мо място в категорията на държавите с най-много горски активи според площта им. Това съобщиха Анадолската агенция и в. „Дейли Сабах“, цитирани от БГНЕС.
Председателят на Камарата на инженерите по горско стопанство Хасан Тюркилмаз заяви, че площ с размерите на остров Мармара е била залесена, след като президентът Реджеп Ердоган обяви „Национална мобилизация за залесяване“. Пред агенцията той разказа подробно за горските дейности по повод Седмицата на гората. Повтаряйки, че горите в Турция са защитени от конституционна разпоредба, Тюркилмаз посочи, че няма такава защитна разпоредба в никоя страна по света. Освен това той добави, че горската площ, която е била 20,2 милиона хектара преди 20 години, е надхвърлила 23 милиона хектара и каза, че „29,8 от площта на Турция е покрита с гори“.
Посочвайки, че не е възможно да се използват изгубените в пожара площи за цели, различни от залесяване, събеседникът на агенцията подчерта, че най-големият пожар през последните години е настъпил през 2021 г. и оттогава дори квадратен метър от изгорелите площи не е бил използван за строителство. Предоставяйки информация за най-новата ситуация на увредените от пожара райони, Тюркилмаз каза: „Тези, които отидат там, ще видят, че полето е разчистено, фиданките са засадени и някои от тях ще видят зелената покривка, образувана от растежа на засадени семена и фиданки".
Още: Запасът на горите у нас е нараснал близо 3 пъти (СНИМКИ)
По същия начин в района Гьойнюк 269 000 фиданки са засадени постепенно към днешна дата в рамките на работата, започнала в региона след пожар, който избухна в горската зона преди седем години, каза Махмут Шентюрк, регионален директор на горското стопанство. "Около 250 хектара горска площ бяха увредени от пожара и екипите извършваха залесителни работи в цялата област, без да оставят дори сантиметър празна земя. Пожарът продължи три дни, а после започнаха дейности по залесяване. Засадени бяха 11 000 хиляди плододаващи фиданки, 258 000 борови фиданки и общо 269 000 фиданки . Освен това 500 килограма семена от червен бор бяха засадени в района като допълнение“, каза Шентюрк. Посочвайки, че някои местни жители искат да бъдат засадени маслинови дървета вместо червен бор в изгорелите райони, Тюркилмаз каза: „Изгорелите райони трябва да бъдат залесени отново със същия дървесен вид. Не е правилно дърветата да се заменят с нещо различно от съществуващите видове. Червеният бор е дървесният вид с биология, която е най-подходяща за залесяване след пожара".
Още: 17-20 хиляди куб. м годишно щети от незаконна сеч в българските гори
Той също така заяви, че горската организация има дефицит на човешки ресурси: „Нашите работници, държавни служители и инженери, работещи в горската организация, са задължени да работят 24 часа на ден, но няма подкрепа от човешки ресурси за работа на смени. Броят на висшистите, наети в Министерството на земеделието и горите за районите, е 35 000, докато броят на персонала на Главна дирекция по горите, която управлява 30% горска площ, е 6 000. Невъзможно е да се управлява тази територия с такава малък брой хора. Затова в борбата с пожарите, производството, опазването, поддържането и развитието на горите трябва да се формира трисменна работа и около 20 000-25 000 човешки ресурс трябва да се добавят към горската организация, включително работници , държавни служители, инженери и чиновници".
Заявявайки, че са подготвени за сезона на пожарите, Шентюрк добави: „На първо място, ние обучихме собствените си колеги как да се борят с пожарите. Освен това, ние специално повишихме осведомеността на нашите селяни относно горските пожари на срещите, които проведохме от време на време". Шентюрк подчерта, че не само дърветата горят в горските пожари, но също така природата и живите същества са увредени. „Молим да не се палят огньове за пикник през летните месеци, когато метеорологичните условия са екстремни. Освен това, ние молим да не се палят огньове в градини и храсти без наше разрешение, тъй като те могат да се разпространят в горите. Напомняме, че хвърлените край пътя фасове също могат да причинят пожари. Молим нашите граждани да вземат необходимите предпазни мерки за това“, обясни той.
Още: 1300 хектара нови гори ще залесят с 60 млн. лв. от ЕС
