Президентът Реджеп Ердоган започна на 14 септември своята визита в Катар – това е неговото четвърто пътуване в чужбина като турски президент след като посети Севернокипърската турска република /СКТР/, Азербайджан и Великобритания /за срещата на върха на НАТО/.
Преди да отпътува от Истанбул за Доха Ердоган отговори на въпроси на репортери. Той се съгласи с изявлението на държавния секретар на САЩ Джон Кери отпреди два дни за турското сътрудничество срещу Ислямската държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И добави, че не може да става и дума Турция да отстъпи от позицията си по отношение на тероризма.
Това е сигнал в стил "ще почакаме-ще видим" преди днешната среща на коалицията "анти-ИДИЛ" в Париж, която идва след подобна среща в Джеда от 11 септември, където Турция беше представена от външния си министър Мевлют Чавушоглу. Той заяви, че страната ни ще оказва съдействие срещу ИДИЛ във всички аспекти на разузнаване, логистика, и хуманитарна дейност – като Великобритания и Германия, но няма да стори същото при военни действия. На следващия ден Кери каза в Анкара, че разбира турската позиция, доколкото страната има 49 заложници, включително генералния й консул в Мосул, които са в ръцете на ИДИЛ.
Чавушоглу ще представя Турция и в Париж, в същото време, когато Ердоган води разговори в Катар.
Катар /и Турция/ беше критикуван в последните две години от медиите и политиците на Запад за подпомагане на въоръжените ислямистки групи да се сражават срещу режима на Башар Асад в Сирия, с което допринасят за развитието на радикални групировки като Фронта ал-Нусра и ИДИЛ. Но Катар, за когото е известно, че е основният източник на финанси за ислямистките групировки, се съгласи да участва във военните операции срещу ИДИЛ – в страната така и така има сериозна американска военна база.
Само ден преди да започне визитата на Ердоган, ръководството на "Мюсюлманско братство съобщи, че Катар е приканил членовете му да напуснат страната до седмица. Все още не е ясно какво ще направи Катар по отношение на ръководството на Хамас, което също живее там.
Анадолската агенция съобщи имената на седем души, от които е поискано да напуснат страната: генералния секретар на "Мюсюлмански братя" Махмуд Хусеин; членът на египетската Партия на свободата и справедливостта /ПСС/ Амро Дараж; Хамза Зоба, Ашраф Бадридин, Джамал Абдул-Сатар и известните духовници Исам Талима и Важди Гонеем.
Лидерите на "Мюсюлмански братя" са в Катар, откакто членът на организацията и президент на Египет Мохамед Морси беше свален с военен преврат на 3 юли 2013 г. А лидерът на преврата, който сега е президент на Египет – Абдулфатах Сиси, обяви извън закона братството, а неговите членове – за терористи.
Махмуд Хусеин, най-високопоставеният член на "Мюсюлманско братство" в Катар, беше цитиран от информационната агенция Расд. Според думите му Турция била сред страните, в които той и членовете на ръководство обмислят дали да се преместят.
От десетилетия Турция страда заради държави, които отварят границите си и създават възможности за незаконни организации като Кюрдската работническа партия /ПКК/ и Революционна левица /РЛ/. Лидерът на ПКК Абдуллах Йоджалан , сега излежаващ доживотна присъда, години наред използваше сирийската столица Дамаск; сега, когато Йоджалан води мирен диалог с правителството начело с турския премиер Ахмет Давутоглу, главните военни щабове на ПКК са в Ирак, а дипломатическите им представители – в Белгия. В отговор на въпрос за ИДИЛ президентът Ердоган използва като положителен пример сътрудничеството с Гърция срещу ПКК и РЛ.
Съвместната борба срещу ИДИЛ дава на Анкара възможност да отвори нова страница във връзките си със Запада и с арабските страни. Ако Давутоглу остане твърдо на позицията да не се въвличаме във военна акция, останалата част от турската подкрепа може да бъде одобрена от турския народ. В същото време правителство не трябва да действа сантиментално и да приюти в Турция ръководството на "Мюсюлманско братство". Защото такава стъпка не само ще увеличи разминаването между Турция и редица арабски страни, особено с Египет, който гледа на "Мюсюлманско братство" като на заплаха за съществуването си. Но също така би затвърдило мнението на Запада за симпатията на турското ръководство към радикалните ислямистки движения в Близкия изток.
Президентът Ердоган на първо място носи отговорността за контрол на тази потенциална криза.
-------
Автор на публикувания във в. "Хюриет" коментар е Мурат Йеткин.
