Протестиращите студенти в Хонконг отстъпиха пред правителствения ултиматум и свалиха част от издигнатите барикади. Но така или иначе бе ясно, че не Пекин ще е този, който ще отстъпи, коментира Матиас фон Хайн.
Още: Германска медия видя знак, че Русия ще праща севернокорейци директно в Украйна (ВИДЕО)
Още: Китайка пуска ток на мъжа си 3 часа, за да усети той болката от раждането
По ирония на историята през 1997 именно китайското централно ръководство обеща на гражданите на Хонконг свободни избори. Проблемът е, че сега Пекин не изпълнява обещанието си. От какво толкова се страхува могъщият Пекин, че не разрешава на седемте милиона граждани на Хонконг да избират свободно своя губернатор? Хората в Хонконг никога не са били екстремисти - те са известни с пословичното си трудолюбие. Добре образовани са, мислят прагматично и ценят стабилността и стопанския растеж също толкова, колкото и комунистическата партия. Но не се задоволяват с милостиня - като например с офертата за избори, при които максимум трима кандидати да бъдат предварително одобрявани от Пекин. Хората в Хонконг обаче са и смели. Те демонстрират от няколко дни своята смелост по улиците на мегаполиса. Центърът е залят от демонстранти, но в типично хонгконкски стил - протестите са мирни, вежливи и организирани.
Преди и сега
Навремето, при предаването на Хонконг обратно на Китай, 50 години изглеждаха дълъг период от време. Въведената от Дън Сяопин формула "една страна - две системи" трябваше да действа в продължение на половин век. Формулата даваше широка автономия на Хонконг - в пълномощията на Пекин оставаха само въпросите на външната политика и политиката за сигурност, а компетенциите за всичко останало бяха в ръцете на Хонконг.
Още: Иран обяви, че изоставя хутите, но има няколко уловки
Още: Съдът на Южна Корея взе решение за импийчмънта на президента
За днешните демонстранти обаче 2047 година не е чак толкова далеч. Най-вече заради това, че Пекин отдавна коварно орязва свободите на Хонконг. В "Бяла книга" от началото на годината централното правителство в Пекин призовава хонконгските съдии към повече "патриотизъм". В китайската столица явно не са разбрали, че подобно изискване подрязва един от основните стълбове на благосъстоянието на мегаполиса, а именно независимото законодателство. По всичко изглежда, че Пекин не може да вникне и в сегашните протести. Държавните китайски медии непрекъснато повтарят като мантра, че протестите били подклаждани от чужбина, а демонстартите били "войнстващи екстремисти". Правителственият вестник дори предупреждава за опасността от "непредвидими последици", ако протестите продължат.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Дюнери натровиха над 300 души. Сред тях - двама в критично състояние
Още: Арестуваха турист от САЩ, промъкнал се с кола и кокосов орех при най-откъснатото племе на света
Досега държавният и партиен ръководител Си Цзинпин не показва готовност за компромиси. Той посреща с непоколебима твърдост всичко, което поставя под въпрос върховната власт на комунистическата партия. Именно китайската твърдост и неотстъпчивост обаче сплотиха гражданите на Хонконг.
Хонконгската мечта
От друга страна и демонстрантите трябва да покажат готовност за компромиси. Те са от различни политически лагери, нямат официални говорители, а максималистичните им искания създават опасност от ескалация. Но те вече постигнаха немалко - показаха на света, че Хонконг не иска да прилича на останалите китайски градове.
Още: "Бялото мъчение": Най-бруталният метод за изтезание, който смазва човешката психика
Още: Ако САЩ нападнат Иран: Сценарият за новата война е начертан
Младото поколение в Хонконг е израснало със свободи, немислими отвъд границата с континентален Китай. И хонконгските граждани искат да ги защитават. Растящият натиск от Китай и засилването на цензурата обаче действат възпиращо. Затова гражданите на Хонконг искат да използват свободата на събирания и свободата на словото, поне докато още ги имат. Си Цзинпин постоянно говори за "китайската мечта". Хората в Хонконг обаче мечтаят за друго.
Източник: Дойче веле
