По традиция честването на основаването на държавата Израел започва със запалване на 12-те факли на Херцеловата планина в Йерусалим. Те символизират 12-те племена, които изграждат израелския народ.
Тази година обаче празненствата за 75-ата годишнина са помрачени от протеста на стотици хиляди израелци срещу плановете на правителството за правосъдна реформа. Това е един от най-сериозните конфликти в историята на страната.
Избавление от ужаса на Холокоста
Израел всъщност е роден по време на криза. Когато Давид Бен-Гурион провъзгласява Израел за държава на 14 май 1948 г., еврейското население на Светите земи от месеци наред е в гражданска война с арабските си съседи.
За евреите провъзгласяването на собствена държава, само три години след Холокоста, е вид избавление. "1948 г. е много тясно свързана с 1945 година. От една страна, имаме края на еврейството в Европа, ясно белязан от изпълнената със събития 1945 година. От друга - основаването на държавата Израел, което е и избавлението от това унищожение", казва пред ДВ израелският социолог Натан Шнайдер. "Беше като възкръсване. И мисля, че това не е само официалният разказ, той се споделя и от повечето израелци. Основаването на държавата като почти божествен акт на освобождение."
По време на Втората световна война шест милиона евреи са брутално убити. Ужасът на това престъпление обаче отваря вратата за рядък исторически шанс. През 1947 г. Организацията на обединените нации приема план за разделянето на Палестина, която тогава все още се намирала под британски мандат. Предвиждало се създаването на две държави - еврейска и арабска. За Йерусалим е предвиден специален международен режим. Арабските представители отхвърлят плана, но еврейските са съгласни с него. Гласуването е последвано от гражданска война, белязана от насилие и от двете страни.
"Обетованата земя"
Въпреки че Холокостът се превръща в решителния импулс за създаването на еврейска държава, идеята за това е много по-стара. Най-известният представител на ционистката идея е Теодор Херцел. През 1896 г. на фона на засилващия се антисемитизъм, особено във Франция, Херцел пише своята книга "Еврейската държава".
В началото Херцел проучвал и други възможности освен Палестина. Други представители на ционисткото движение обаче веднага се разбунтували срещу тях. Те припомнили хилядолетната връзка на еврейския народ с Ерец Израел, Обетованата земя от Библията. Еврейският храм - центърът на древния юдаизъм, е бил разположен в Йерусалим до разрушаването му от римляните.
"Според ционистите евреите са преди всичко народ, нация, а не религия. И също като други нации, заслужават своя родина и държавен суверенитет", обяснява историкът Майкъл Бренър, директор на Центъра за израелски изследвания към Американския университет във Вашингтон.
Една държава, два народа
В последвалите години ционисткото движение набрало подкрепа, провеждали се и конгреси. Дипломатическият пробив настъпил през 1917 г. с Декларацията на Балфур, в която британците обещали да работят за "еврейски национален дом в Палестина". Документът обаче бил умишлено неясен. Британците дали надежда и на арабите в Палестина за тяхна собствена държава. Последвали няколко големи имигрантски вълни към Палестина - включително и като отговор на антисемитските преследвания в Европа. Още през 1920-те години се стигнало до сблъсъци между араби и евреи в Йерусалим и Яфо.
"Основният проблем, разбира се, е, че два народа имат претенции към една и съща земя. И обосновават тези претенции исторически", коментира Майкъл Бренър. След провъзгласяването на държавата, пет арабски страни обявили война на Израел. Но младата страна победила и завладяла около 40% от територията, предвидена за палестинците. Около 700 000 палестинци били прогонени или избягали. Те наричат този период "накба" ("катастрофата").
През 1967 г. друга война променя баланса на силите: тогава Израел окупира Западния бряг и Източен Йерусалим и изолира ивицата Газа. Окупационната политика на Израел е критикувана от международната общност.
Две визии за бъдещето на Израел
В продължение на седмици стотици хиляди излизат по улиците на Израел, за да демонстрират срещу планираната реформа на съдебната система. В момента плановете са спрени, но протестите продължават. "Това ще бъде най-политическият Ден на независимостта, който вероятно някога е имало в историята на Израел", казва социологът Натан Шнайдер.
В момента демонстрантите обмислят да организират церемония с факли в Тел Авив като алтернатива на тази в Йерусалим - в знак на това, че не се чувстват представени от настоящото дясно религиозно правителство и искат различно бъдеще за своята държава.
Източник: Дойче веле
