От 15 години Йоджалан е затворник на един остров край Истанбул. Въпреки изолацията си, лидерът на ПКК е един от четиримата най-влиятелни мъже в Турция, а борбата срещу ислямистите в Сирия му създава нова популярност.
Още: Рибарски кораб се блъсна в скали в Южна Корея, има загинали
Още: Политическият хаос в Южна Корея се задълбочава
На около 40 морски мили от Истанбул се намира самотният остров Имралъ. Корабите го заобикалят, защото Имралъ е остров-затвор. В продължение на десет години там имаше само един затворник: Абдула Йоджалан. Едва от пет години основателят на марксистката Кюрдска работническа партия /ПКК/ си има за компания петима свои съмишленици, които също излежават присъди.
Лукс в затвора
По информация на турския вестник "Хюриет" осъденият през 1999 година на смърт Йоджалан, чиято присъда беше променена през 2002 година на доживотна, не обитава единична килия, а жилище от 20 квадратни метра със спалня, кабинет, баня и градина. Наскоро турският президент Ердоган също се изказа по въпроса, заявявайки, че правителството ще предприеме необходимите мерки, за да подобри още повече условията на живот на затворническия остров.
Още: Паника в Анталия: Земетресение с магнитуд 4,5 по Рихтер
Още: Брат и сестра паднаха в морето, затвориха Босфора
От 1999 до 2009 година Йоджалан беше единственият затворник в специалния затвор на остров Имралъ. Тогава той обитаваше единична килия от 12 квадратни метра. Европейският комитет за превенция на изтезанията, в който Турция членува от миналата година, се погрижи условията за живот на Йоджалан да бъдат подобрени. Сега лидерът на ПКК си има и телевизор с плосък екран, с който приема общо 12 канала.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Време е Русия да напусне Сирия: Бербок и Баро кацнаха в Дамаск с бронирани жилетки (ВИДЕА)
Не само това обаче са промените за известния затворник. Островът-затвор постоянно приема посетители: роднини, адвокати, служители на тайните служби, депутати от Народната демократична партия. Самият Ердоган е разпоредил опозиционните политици постоянно да посещават Йоджалан, за да форсират мирния процес между държавата и ПКК. Целта е партията, основана от Йоджалан и неговите съратници през 1978 година, най-сетне да сложи край на въоръжената си борба срещу турската държава.
Силата на Йоджалан
Стотици селища в югоизточната част на страната са управлявани от кметове, които членуват в легалната кюрдска партия. В техните кметства гражданите се обслужват на кюрдски, факт, който би бил немислим преди години. В държавните училища обаче се преподава на турски, а кюрдският език е факултативен. Много кюрди настояват езикът им да бъде въведен като официален в училищата. Засега обаче исканията им остават неудовлетворени.
Още: Непълнолетен с джип се вряза в религиозна процесия в Индия (ВИДЕО)
Още: Антъни Блинкен отива на посещение в Южна Корея
Мъжът на остров Имралъ иска същото. Въпреки изолацията, Йоджалан има силно присъствие в обществото. И това не се е променило през изминалите 15 години. Кюрдски сайтове се кичат със снимки на младоликия и вечно усмихнат лидер на ПКК. Те публикуват десетки страници за човека, който през 1999 беше осъден на смърт по обвинение в национално предателство, убийство и създаване на терористична групировка. Смъртната присъда бе подписана от премиера-социалдемократ Бюлент Еджевит. През 2002 година обаче смъртната присъда в Турция беше отменена, а наказанието на Йоджалан се промени в доживотно. Изборът на мястото за излежаване на присъдата обаче веднага показа, че Йоджалан няма да е "нормален" затворник.
Затворник със "специална мисия"
И самият Йоджалан често е казвал, че има специална мисия. "Без мен не може да има народ", заявява многократно той. Малко преди да бъде вкаран в затвора той предава важни записки за живота си на писателя Намо Азиз. Йоджалан пише, че като юноша е бил впечатлен от военните и е искал на всяка цена да влезе в армейска гимназия. Кандидатства, но не го приемат. От друга страна, от дистанцията на времето, той заключава: "може би ако това беше станало, системата щеше да ме погълне".
Азиз среща Йоджалан в Рим, след бягството му от долината Бекаа в Ливан, която се контролирала от Сирия. На това място ПКК подготвяла бойците си за партизанската война срещу турската държава, докато Анкара не заплашва Дамаск с война, принуждавайки Башар Асад, който дълго време подкрепя ПКК, да изгони Йоджалан. Бягството приключва като във филм за тайни агенти: в Африка, в ръцете на турските тайни служби.
Ето защо фактът, че точно войната в Сирия отново привлича вниманието на света към ПКК, си е направо ирония на съдбата. Биещите се в сирийския град Кобани кюрди поддържат тесни връзки с ПКК. Тяхната тъжна съдба обаче не буди особено съчувствие сред турското население, защото недоверието към ПКК е прекалено голямо, а съществува и страх от непостоянството на Йоджалан, който в миналото искаше ту война, ту мир.
Факт е обаче, че ако турският президент Ердоган желае да постигне успех в политиката си по отношение на кюрдите, той ще трябва да се съобразява и с Йоджалан. А за тази подкрепа поддръжниците на кюрдския лидер може да поискат твърде висока цена: освобождаването на прочутия затворник.
Източник: Дойче веле
