От 15 години Йоджалан е затворник на един остров край Истанбул. Въпреки изолацията си, лидерът на ПКК е един от четиримата най-влиятелни мъже в Турция, а борбата срещу ислямистите в Сирия му създава нова популярност.
На около 40 морски мили от Истанбул се намира самотният остров Имралъ. Корабите го заобикалят, защото Имралъ е остров-затвор. В продължение на десет години там имаше само един затворник: Абдула Йоджалан. Едва от пет години основателят на марксистката Кюрдска работническа партия /ПКК/ си има за компания петима свои съмишленици, които също излежават присъди.
Лукс в затвора
По информация на турския вестник "Хюриет" осъденият през 1999 година на смърт Йоджалан, чиято присъда беше променена през 2002 година на доживотна, не обитава единична килия, а жилище от 20 квадратни метра със спалня, кабинет, баня и градина. Наскоро турският президент Ердоган също се изказа по въпроса, заявявайки, че правителството ще предприеме необходимите мерки, за да подобри още повече условията на живот на затворническия остров.
От 1999 до 2009 година Йоджалан беше единственият затворник в специалния затвор на остров Имралъ. Тогава той обитаваше единична килия от 12 квадратни метра. Европейският комитет за превенция на изтезанията, в който Турция членува от миналата година, се погрижи условията за живот на Йоджалан да бъдат подобрени. Сега лидерът на ПКК си има и телевизор с плосък екран, с който приема общо 12 канала.
Не само това обаче са промените за известния затворник. Островът-затвор постоянно приема посетители: роднини, адвокати, служители на тайните служби, депутати от Народната демократична партия. Самият Ердоган е разпоредил опозиционните политици постоянно да посещават Йоджалан, за да форсират мирния процес между държавата и ПКК. Целта е партията, основана от Йоджалан и неговите съратници през 1978 година, най-сетне да сложи край на въоръжената си борба срещу турската държава.
Силата на Йоджалан
Стотици селища в югоизточната част на страната са управлявани от кметове, които членуват в легалната кюрдска партия. В техните кметства гражданите се обслужват на кюрдски, факт, който би бил немислим преди години. В държавните училища обаче се преподава на турски, а кюрдският език е факултативен. Много кюрди настояват езикът им да бъде въведен като официален в училищата. Засега обаче исканията им остават неудовлетворени.
Мъжът на остров Имралъ иска същото. Въпреки изолацията, Йоджалан има силно присъствие в обществото. И това не се е променило през изминалите 15 години. Кюрдски сайтове се кичат със снимки на младоликия и вечно усмихнат лидер на ПКК. Те публикуват десетки страници за човека, който през 1999 беше осъден на смърт по обвинение в национално предателство, убийство и създаване на терористична групировка. Смъртната присъда бе подписана от премиера-социалдемократ Бюлент Еджевит. През 2002 година обаче смъртната присъда в Турция беше отменена, а наказанието на Йоджалан се промени в доживотно. Изборът на мястото за излежаване на присъдата обаче веднага показа, че Йоджалан няма да е "нормален" затворник.
Затворник със "специална мисия"
И самият Йоджалан често е казвал, че има специална мисия. "Без мен не може да има народ", заявява многократно той. Малко преди да бъде вкаран в затвора той предава важни записки за живота си на писателя Намо Азиз. Йоджалан пише, че като юноша е бил впечатлен от военните и е искал на всяка цена да влезе в армейска гимназия. Кандидатства, но не го приемат. От друга страна, от дистанцията на времето, той заключава: "може би ако това беше станало, системата щеше да ме погълне".
Азиз среща Йоджалан в Рим, след бягството му от долината Бекаа в Ливан, която се контролирала от Сирия. На това място ПКК подготвяла бойците си за партизанската война срещу турската държава, докато Анкара не заплашва Дамаск с война, принуждавайки Башар Асад, който дълго време подкрепя ПКК, да изгони Йоджалан. Бягството приключва като във филм за тайни агенти: в Африка, в ръцете на турските тайни служби.
Ето защо фактът, че точно войната в Сирия отново привлича вниманието на света към ПКК, си е направо ирония на съдбата. Биещите се в сирийския град Кобани кюрди поддържат тесни връзки с ПКК. Тяхната тъжна съдба обаче не буди особено съчувствие сред турското население, защото недоверието към ПКК е прекалено голямо, а съществува и страх от непостоянството на Йоджалан, който в миналото искаше ту война, ту мир.
Факт е обаче, че ако турският президент Ердоган желае да постигне успех в политиката си по отношение на кюрдите, той ще трябва да се съобразява и с Йоджалан. А за тази подкрепа поддръжниците на кюрдския лидер може да поискат твърде висока цена: освобождаването на прочутия затворник.
Източник: Дойче веле
