В Катар работят 400 000 непалци - евтина работна ръка за емирството. От тях 1700 души са загинали по строежите за Световното първенство по футбол. Но за тези хора това е единственото спасение от бедността в родината им. Ето какво гласи тяхната история:
На Анил не е останало много от баща му Пхекан. Само една снимка на смартфона му, на която е облечен с футболна фланелка. Баща му очаквал с нетърпение Световното първенство, но е разказвал на Анил и за тежките условия на труд в Катар. Опасявал се е, че може никога да не си възвърне парите, които е инвестирал в това начинание - около 1500 евро.
Пхекан е починал преди осем седмици, на 11 септември. Според смъртния акт, издаден в Катар, причината за смъртта е задушаване. "Колегите му твърдят съвсем друго. Някои ни казаха, че е загинал при някакъв инцидент. Други казват, че това е бил токов удар", казва Анил.
Често единствен изход от бедността
Дърводелецът Пхекан произхожда от малко село в Терай, както се наричат низините по границата с Индия. Не e добре на строежите за Световното първенство - казвал той по телефона. Макар в договора да пишело, че ще работи като дърводелец, вършел тежка неквалифицирана работа, разказва синът му: “Изпълнителите се държали лошо с работниците. Когато баща ми настоял да работи като дърводелец, те му се изсмяли и казали, че можел да се върне вкъщи. Но той беше взел заем, за да получи визата. Затова е останал.”
400 000 непалци работят в Катар, а през 2010 година по строежите на стадионите е умирал по един непалец на всеки три дни. Общо 1700 работници са загубили живота си по строежите за първенството, по официални данни на непалското правителство. Въпреки този риск, за много непалци работата в Катар е единственият начин за измъкване от бедността.
Лъжат ги и с парите
Съседът Мансух е на 55 години и също е работил зад граница. "Две години работих в Катар, след това отидох в Малайзия и Саудитска Арабия и накрая построих тази къща, след като купих земя." Преди 15 години в Катар е било добре, казва той. Но вече не, добавя той: "Един от синовете ми отиде в Катар, но не му плащаха навреме. Казах му да продължи, дори и да закъсняват с плащането, но той се върна у дома след осем месеца".
Не е лошо да поработи човек в чужбина, казва Биджой Такур от непалско-швейцарска неправителствена организация, която се опитва да помага на чуждестранните работници. "Предполагам, че 80 процента от работниците мигранти печелят от това, но 20 процента от тях се сблъскват с проблеми и трудности. Целта на тези, които отиват в държави като Катар, е да бъдат сред 80-те процента”, казва Биджой.
“Те са построили къщите си, записали са децата си в англоезично училище, а много от тях са купили и земя. Хранят се по-добре, стандартът им на живот се е повишил. Това са най-важните неща, които работата в чужбина носи на работниците мигранти и техните семейства.”
Фалшиви обещания от посредници
Проблемът е в другите 20 процента. Те стават жертви - в това число и на строежите за Световното първенство в Катар. Но това често се случва и в собствената им страна, казва Биджой. "Основният проблем е, че плащат високи такси на агенти за работа в чужбина и те ги мамят. Когато един работник мигрант замине за чужбина, пет-шест посредници се опитват да го ухажват, защото мигрантите плащат на посредниците.”
След това, когато стигнат до местоназначението си, те откриват, че са ги лъгали: получават по-малко пари, друга работа или направо ги наема друга компания. "Понякога те работят в опасна среда, което води до злополуки. Понякога се разболяват от болести като Ковид-19 и са под постоянно напрежение", казва Биджой.
Правителството на Непал трябва спешно да направи промени, за да защити работниците мигранти. Но непалските дипломати в Катар често мълчат, когато сънародниците им са ощетени. Бедният Непал е твърде зависим от богатия Катар.
Битка за оцеляване
17-годишният Анил и семейството му се борят да оцелеят, след като баща му загива. "Нуждаем се спешно от пари. Всички ние сме емоционално изтощени, може да се нуждаем от медицинска помощ. Виждате колко потиснати са всички. Ако правителството не плати обезщетение, ще трябва и ние да отидем да работим в чужбина."
Анил казва, че все пак ще гледа по телевизията мачовете за Световната купа. Но няма да спре да мисли и за баща си, когото е загубил завинаги.
Източник: Дойче веле
