Над 50 000 индийски войници се намират на спорен участък на индокитайската граница с дължина 870 км., съобщи riafan.ru с позоваване на Telegram-канал „Индия Сегодня”.
Регионът е разположен в зона на суров климат – температурата през зимата спада до -40 градуса по Целзий. При това войниците са дислоцирани на височина 4500 – 6500 метра, където въздухът е силно разреден, но те запазват бойния си дух.
Сражаване с географията
Първият проблем, с който се сблъскват войниците в Ладакх, това е оцеляването, борбата с врага е чак следващата точка. През декември и януари вали сняг и студът достига до -30 и дори до -40 градуса. Когато задуха вятърът в комбинация със студа, ефектът може да предизвика травми, подобни на изгаряне. Докосването до метал с гола ръка е опасно.
Преговорите на Индия и Китай не успели да раздалечат войските след 8-месечното противопоставяне, ситуацията е в „задънена улица”. И тъй като и двете страни не отстъпват, около 100 хиляди войници от двете армии ще прекарат зимата по върховете на Източен Ладакх. Само дипломатите могат да предотвратят ситуацията за постоянно.
Генерал-майор в оставка А.П.Сингх, отговарящ за логистиката на ХІV корпус (наричан „Огън и ярост”) от 2011 до 2013 г., казва, че преди 10 г. равнището на изтощение възлизало на около 20%. Изтощението е заради снега, здравето и недостатъчния кислород.
От екстремалните метеорологични условия страдат не само хората, но и техниката. Сред най-тежките проблеми е доставянето на вода за пиене, тъй като езерата и реките в региона замръзват.
Остра форма на планинска болест, високопланински оток на белите дробове, тромбоза на дълбоките и церебрални вени, психически заболявания – това са някои от медицинските рискове, с които се сблъскват войниците. Хипоксията (кислородната недостатъчност) може да доведе до дезориентация, прилошаване, главоболие, и ако не бъде открита на по-ранен стадий, то усложненията може да са по-сериозни. Липсата на кислород варира от 25 до 65% - от Леха на височина 3657 м. до височините Мухпари на височина над 5180 м. и 6500 м в Сиачен.
С понижаването на температурата идват измръзванията, снежната слепота и лющене на кожата поради извънредно сухия въздух. Негативен фактор е слънчевата и ултравиолетова радиация. Изолацията се отразява на психиката след губене на контакт с външния свят.
Първата стъпка е аклиматизацията
Новопристигналите войски преминават тристепенна аклиматизация в продължение на 14 дни. Последните 4 дни са на височина 4500 м и по-високо.
На височинните постове войниците носят от 20 до 45 кг снаряжение, на първо място това са оръжие и боеприпаси. Картечница с маса над 20 кг я носят няколко души. Рота от 60 до 120 души носи поне една средна картечница. Боеприпасите се поделят.
На предната позиция се ядат обикновено консерви. Но не бива да се яде в големи количества, тъй като стомахът притиска диафрагмата към белите дробове и сърцето, затруднявайки дишането. Затова на войниците дават висококалорични сухи плодове, бонбони. Те ядат само, за да оживеят.
При строителството на отбранителни съоръжения и бункери, се отчита, че което в равнината може да се построи за един ден, в планината са нужни 5-7 дни.
Дрехите също снижават ефективността на войника и влияят на неговата мобилност. Облеклото може да стане проблем, ако не е от най-високо качество.
На войниците във високия Сиачен обаче им са нужни алпийски облекла и съответно снаряжение, там температурата спада до -60 градуса при скорост на вятъра до 200 км/час.
Неотдавна индийската армия предостави отоплявани жилищни помещения за войските, разположени зад Линията за физически контрол. В тях има електричество, вода, отопление. Обаче на най-предните възвишения пред китайската армия войниците живеят в „отоплявани палатки по тактически съображения” - в тях войниците никога не заспиват поради студа. Там няма изградена дори елементарна инфраструктура.
За да намалят въздействието на метеорологичните условия върху войниците на предните постове, войската се ротира на всеки две седмици.
Китайските войски са в по-благоприятно положение, защото тяхната територия представлява доста по-ниско плато, до което може да достигне техника по построено шосе. Освен това в техния Тибет падат много по-малко валежи от дъжд и сняг.
Никой не може да предскаже дали това зимно разполагане на индийските войски ще стане постоянна реалност. Носят се обаче слухове, че границата с Китай може да се превърне в горещ фронт с непрекъснати сблъсквания, както е на границата с Пакистан.
Превод със съкращения: Ганчо КАМЕНАРСКИ
