Сваленият от власт през 2014 г. украински президент Виктор Янукович даде показания по делото в Украйна срещу петима бивши командоси от спецчастите, обвинени в убийството на десетки демонстранти по време на събитията на Майдана, като отрече да им е давал заповеди да стрелят по протестиращите, предаде Асошиейтед прес.
"Аз от самото начало бях против кръвопролитието. Не мога да давам такива заповеди", заяви Янукович.
Янукович даде показания пред киевски съд чрез видеовръзка от съдебна зала в южния руски град Ростов на Дон.
Янукович каза също, че никога не се е отказвал от идеята за евроинтеграция на страната. "Ние просто отложихме това решение, за да намерим път и да подпишем такъв вариант (на споразумението за асоцииране с ЕС), който би съответствал на националните интереси на Украйна", посочи той.
Именно отказът от подписване на вече готовото споразумение с ЕС стана повод за избухване на народното недоволство, изляло се на Майдана.
В продължение на три дни през февруари 2014 г. на централния киевски площад загинаха 72-ма демонстранти, повечето от тях застреляни от полицаи или снайперисти. Загинаха и 13 полицаи и командоси от спецотряда "Беркут". Това бе кулминацията на многомесечните демонстрации в Киев, довели до падането на Янукович от власт и бягството му в Русия дни по-късно.
Според него с опита си да разгонят протестиращите на Майдана "беркутовци" са превишили правомощията си.
"Това бе планирана провокация, тъй като по това време студенти на пощада почти нямаше. Тогава просто дойдоха радикалите, ставащото не им хареса и те започнаха да провокират "Беркут", посочи Янукович.
Въоръженият конфликт на Майдана, според него, е бил провокирани от тези, които днес са на власт в Украйна. Именно курсът към разпалване на въоръжен конфликт е попречил да бъде реализирано споразумението, подписано по онова време от властите и представителите на опозицията и "което даваше възможност да се излезе мирно от ситуацията", каза Янукович.
"За съжаление стана така, че отначало тези радикали завзеха властта през нощта на 21 срещу 22 февруари, и в крайна сметка започнаха да се готвят да сломят съпротивата на населението от източните и южните части на страната, което беше недоволно от ставащото в Киев. И се стигна дотам, че хората от тези региони започнаха да търсят възможност да защитят себе си и семействата си. Така и започна войната. Но войната в Украйна бе започната от сега действащата власт", подчерта Янукович, цитиран от ТАСС.
Според бившия президент приетият набързо от Върховната рада през февруари 2014 г. закон, забраняващ да бъдат съдени участниците в протестите, е блокирал разследването на престъпленията, извършени в дните на "евромайдана". Той смята, че този закон е пряко нарушение на конституцията на Украйна.
В средата на неговите свидетелските показания по видеовръзката генералния прокурор на Украйна Юрий Луценко прекъсна Янукович, за да му каже, че срещу него е започнало ново разследване "по подозрение в държавна измяна".
Разпитващият прокурор уточни, че са открити доказателства за намеса на Русия в събитията в Украйна. Той се позова на разпечатки от телефонните сметки на Янукович и на други документи, според които премиерът, назначен от Янукович, се е срещнал с руския президент Владимир Путин на първия ден от стрелбата на Майдана, и че самият Янукович е имал многобройни разговори с проруския олигарх Виктор Медведчук. Путин е кръстник на дъщерята на Медведчук, добавя АП.
Според Луценко по новото разследване Янукович е обвинен в "сътрудничество с представители на руската власт с цел да бъде изменена държавната граница на Украйна, в нарушение на конституцията на Украйна и в разпалване на агресивна война". Освен това Луценко обвини Янукович в нанасяне на огромни щети на държавата в размер на един трилион и 80 млрд. гривни". Генералният прокурор добави, че предявява обвинението в устна форма и че "връчва документа (с новото обвинение) на адвоката на Янукович".
По-късно, пояснявайки своите действия пред журналисти в Киев, Луцeнко каза, че обвинението е изградено върху факта за писменото обръщение на Янукович от 1 март 2014 г., в което той моли президента на Русия да бъдат използвани руските въоръжени сили с цел възстановяване на мира и правовия ред.
Заседанието на киевския съд трябваше да се състои на 25 ноември, но бе отложено, защото украинската страна не можа да доведе в съда петимата обвиняеми, тъй като затворът, в който са задържани бившите "беркутовци", беше блокиран от радикали и украински националисти. Вътрешният министър Арсен Аваков тогава каза, че полицията се отказва да се намеси в тази ситуация и да влезе в конфликт с нарушителите на реда.
