Турският президент Абдуллах Гюл се възползва от политическия и финансов скандал, който разклати правителството в Анкара, за да се разграничи от премиера Реджеп Тайип Ердоган, и то до такава степен, че се очерта като негов съперник осем месеца преди президентските избори.
За шест месеца това стана класика в турския политически живот. Докато Ердоган сипе жлъчни обиди по адрес на всички свои врагове, които обвинява, че искат главата му и че се опитват да дестабилизират страната, Гюл прави изказвания само за да призове към спокойствие и единство.
Бурята, която на 17 декември бе предизвикана от ареста на десетки бизнесмени и длъжностни лица, близки до властта, не бе изключение от този сценарий. Турският премиер неспирно критикува „конспирацията”, която е организирана срещу него, и заплашва люто „държавата в държавата”, изградена от полицаите и магистратите, които стоят в основата на разследването.
Президентът пък методично противостои на Ердоган. С тих глас той увери, че корупцията „няма да бъде и не може да бъде задушена”. „Трябва да се въздържаме от позиции и поведение, които може да навредят на нашата демократична и правова държава”, заяви Гюл на 1 януари, в разгара на масовите чистки в полицията и магистратурата.
Дълго време неразделни, през 2001 година Гюл и Ердоган, основаха заедно Партията на справедливостта и развитието. С избирането на Гюл за висш магистрат през 2007 година обаче техните пътища започнаха постепенно да се раздалечават.
Първоначално незначителни, разногласията им по въпроси като Европа или конституционната система излязоха на бял свят по време на антиправителствените протести през юни. „Лидерите на страната трябва да полагат повече усилия, за да се вслушат внимателно в различните мнения и притеснения”, заяви президентът, докато премиерът наричаше демонстрантите „вандали” и „мародери”.
И ако двамата досега избягваха пряка конфронтация, настоящата политическа криза задълбочи пропастта, която ги разделя, смятат много анализатори.
Президентът Гюл е известен като приближен на братството на ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, когото премиерът смята за отговорен за съдебните процедури, които сложиха петно върху най-приближените му от властта.
Отношенията им „удариха дъното, когато Гюл наложи вето за назначаването на седем от 10-те министри, предложени от Ердоган” по време на разместването в кабинета след избухването на скандала, казва професор Юксел Сезгин от Американския университет в Сиракуза.
Някои дори смятат, че двамата са главни съперници за президентските избори през август, които за първи път ще се проведат чрез пряко всеобщо гласуване. „Може да се каже, че между двамата вече съществува пряка надпревара”, казва Нихат Али Йозчан от частния университет TOBB в Анкара. „Новата ситуация се превърна в предимство за Гюл”, а президентът „може да извлече реална полза, ако проблемите, които застрашават Ердоган, се усложнят”.
Засега никой от двамата не е разкрил намеренията си. „Всички възможности са открити”, заяви Гюл миналата седмица. Амбициите на Ердоган обаче вече не са чак такава загадка, тъй като той е принуден от вътрешните правила на партията да напусне премиерското място след края на третия си мандат през 2015 година.
Но ако някои хора от управляващата партия не искат да повярват, че президентът ще има смелостта да се изправи срещу премиера, други подчертават, че умереността на Гюл може да привлече онези хора от президентския лагер, които приемат Ердоган като напълно неконтролируем.
„Много партийни членове не са доволни от поведението на Ердоган от началото на скандала”, казва западен дипломат. „Ако в крайна сметка повечето от тях го възприемат като опасност, той няма да може да остане”.
Общинските избори на 30 март може да изиграят ролята на арбитър преди евентуалната „среща” Ердоган-Гюл. „Засега сме в неведение. Проучванията показват, че резултатите на управляващата партия ще бъдат от 36 до 52%. По време на парламентарните избори през 2011 година партията получи 50%”, казва Ченгиз Актар, преподавател по политически науки в частния университет „Сабанджи” в Истанбул. „Това, което е сигурно обаче, е че тези избори ще се превърнат в референдум „за” или „против” Ердоган”, смята той.
АФП
