Павел Костов Паунов, по-известен само със собственото и бащиното си име, е емблематична и леко позабравена личност от миналото на Асеновград. Днес ще Ви разкажем за неговото дело из някогашна Станимака. Той е бил кмет на града на два пъти. Първият му мандат започва през октомври 1889 г. и трае само една година. А второто му кметуване е в периода от октомври 1896 г. до март 1899 г.
Павел Костов е роден през 1842 г. в родопското село Добралък. След завършване на училище, той става учител в родното си място. Когато в село Лясково откриват училище, Костов става и първият преподавател там. Тук започва и борбата му за извоюване на независима българска църква, за което свидетелстват честите му спорове и сблъсъци с изпратен от Цариградската патриаршия свещеник. Тази е една от причините да бъде призован от станимашките български първенци за учител в града, разказаха за Actualno.com уредниците в Исторически музей-Асеновград Росица Бикова и Магдалена Георгиева.
Като учител по професия, Павел Костов добре разбира, че народът се нуждае от просвета и осъзнаване на своята национална българска принадлежност. Той подчертавал, че е било нужно да се открият училища във всички села в Конушка околия. С тази роля се заема настоятелството на читалище "Родолюбие" в Станимака, чийто председател е именно Павел Костов. Много са проблемите в града, с които трябва да се справи новоизбраният кмет, след като гърците оставят общината без пари и без архив. Неприятности в този момент е създавала и собственичката на къщата, в която е работил Общинският съвет.
Въпреки трудностите, Павел Костов полага основите на подготовката за изграждане на сграда на администрацията. През 1889 г. с негова помощ, като народен представител, е открита първата третокласна гимназия в някогашен Асеновград. Той е инициатор за създаване и първият по-масивен мост над река Чая - "Павльовият мост", сега познат на местните с името "Железният мост". По-късно бива изграден и още един, като е започнато строителството и на следващия. До тогава двете страни на Асеновград са били свързвани единствено с въжени мостове. По време на неговото управление са уточнени местата и зоните, в които да бъдат изградени казарма и училище. Решено е и да бъде изработен архитектурен пан на града.
Павел Костов оставя зад себе си около 30-годишна народополезна дейност в Станимашко. Той е просветен, културен и духовен пастир. Крепител на българските традиции, водител на българите. Будител на национално осветяване и идентификация на гръкоманите, елинофилите и повлияните българи в онези години, когато елинизацията е завладяла Станимака.
На 22.02.1902 г. на 54-годишна възраст, приключва земният път на Павел Костов.