Възрастни дами от Асеновград отвориха старите ракли и сандъци и извадиха от там бабините бродерии, ръчно извезани преди десетилетия. Идеята да се събере експозиция от старинни везби, която да бъде представена пред асеновградчани, е на археолога Христина Вълчанова. В дългогодишната си кариера и изследване на праисторически и тракийски светилища в Родопите жената е откривала уникални артефакти. Украсата от орнаменти е предизвикала интереса на археолога.
Вълчанова е забелязала, че в голяма част от артефактите се повтарят знаци и символи, които тръгват от древни времена, например от 6-тото хилядолетие пр. н. ера, и достигат до 19-ти век в българската материална култура. Подобни ивици тя е открила и в традиционната народна носия на България. По думите й, голяма част от ръкоделките днес не знаят какво точно везат. Затова целта на изложбата е да върне асеновградчани към корените им. Христина Вълчанова обобщи, че знакът е израз на мислене, на представи и идеи, които древните хора по някакъв начин са оформяли в орнаментите си. Нямало е писмо и не е било нужно да има. Знаците са били достатъчни. Защото те за древните хора са значели нещо. В най-стари времена, когато се развива голямата неолитна култура и цивилизация, се забелязва, че на Балканите знаковата система е еднородна. Според археолога, това говори за еднотипно население в различни зони и във време, в което хората са почитали висшия разум под надслов „Великата Богиня“.
Тогава те са живели миролюбиво и в сговор с природните сили и космоса и са изразявали знанията си чрез изображения върху съдовете. „Няма как да не се вдъхновиш като видиш приликата между българските шевици и знаците от онази епоха. Това е моето вдъхновение - да търся още информация как така определени знаци и символи са толкова живи през вековете, че ги намираме в нашите български шевици.“, посочи Вълчанова. Именно тази прилика е подтикнала археоложката да събере експозицията от ръчно везани покривки, ковертюри, калъфки за възглавници и други.
Към изложбата от български шевици тя прилага в сбита форма и текстове и фотоси на археологически образци. Основната цел на експозицията е да се припомни с какво богатство разполага българският народ. Вече затворено в раклите и сандъците, а отчасти захвърлено и на бунището. Вълчанова смята, че древните прародители, които са живели в днешните български земи, са били хора с образно мислене. Почитали са природните сили и феномени.
Били са по-сетивни за сътворението на света, за движението на енергиите, за взаимодействието между духовния и материалния свят. Те са го запазили и са го кодирали върху изображенията на съдовете, идолната пластика и различните глинени модели на светилища. А символиката показва, че точно траките са носители и предаватели на древното познание, което българите са копирали и везали върху одеждите и тъканите. Древните прадеди много добре са познавали силата на знаците. Разбирали са енергийната мощ на символите. А символиката на знаците и цветовете, които са изрисувани върху тъканите, нашите прадеди са ползвали за измолване на здраве, благополучие, плодородие и щастие.
