Книгите са богатство – може би най-голямото, което човечеството познава. И е добре да си го спомним ден преди Международния ден на книгата. Интелектуалният труд за създаване на писаното слово обаче често е много подценяван в България и това може да се види най-вече от отношението на държавата и обществото към т.нар. репрографски права, коментираха експерти и членове на Асоциация „Българска книга” и организацията „Репро.бг” на специален семинар.
Същност на репрографските права
Какво представляват репрографските права? Може да се каже, че това са вторични авторски права и по същество тези права са основата на компенсаторното възнаграждение, което всеки автор следва да получи за своя труд. В случая обаче в правния мир има едно важно уточнение – репрографските права се прилагат изключително когато става въпрос за произведения от обществен интерес и необходимост от образование и информация. В тези случаи крайният потребител не плаща авторски права.
Примерът какво представлява репрографско право е следният – студент взема учебник от библиотеката и го преснима. В случая авторът заслужава компенсация, защото студентът използва творението му, без да го плаща. Учебникът обаче едва ли се преснима само от един студент – през годините стотици и хиляди хора го правят. Абсурдно е да се мисли, че авторът може да търси компенсация от всеки от тези хора. Кой тогава трябва да плати – отговорът де факто е даден още след Втората световна война. Това са производителите и търговците на копирна техника – ксерокси, принтери, компютри, лаптопи, смартфони и т.н. На годишна база в повечето страни по света е договорен процент, който този бизнес изплаща на организации за репрографски права, в които членуват автори на интелектуален труд и които разпределят тези пари между тях. Принципът на справедливо компесаторно плащане е следният – авторът получава компенсация заради това, че не може да продаде труда си в оригинал.
В международното право авторските и репрографските права всъщност се признават на практика още с Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения от 1886 година, казва адвокат Мариана Андреева. Тя въвежда следният принцип – всеки творец има правото да разрешава или забранява използването на създаденото от него произведение. А през 1965 година в германското законодателство репрографските права биват детайлно уредени.
В наше време все по-често в Европейския съюз се дискутира възможността репрографското право да не се признава, заяви адвокат Андреева. Аргументът е, че това право е право на аналоговата система и не може да се прилага в дигиталния свят. Това е заключението на Антонио Виторино, един от експертите, изготвили доклад за репрографските права по заръка на европейския комисар Мишел Барние през 2012 година. В Европейския парламент обаче тази теза все още не взема връх, тъй като противниците ѝ се аргументират добре – изчезне ли репрографското право, ще се стигне или до поголовно пиратство, или до много строг режим за компенсация за авторски права, включващ плащане буквално за всичко, дори за материали от обществен и образователен интерес.
По света – къде и колко плащат за компенсации
Какви са приходите от компесаторни плащания за репрографски права. Ето кратка справка, предоставена от „Репро.бг” по данни на IFRO – Межуднародната организация за репрографски права. Обхванатият период е 2011-2013 година, взетите пари са на година:
Германия – 73 688 000 евро
Гърция – 3 164 671 евро
Белгия – 2 304 288 евро
Унгария – 1 016 387 евро
Ейре – 961 000 евро
Малави – 158 356 евро
Словения – 143 096 евро
Буркина Фасо – 44 792 евро
Виетнам – 14 518.31 евро
Нигерия – 6 815.60 евро
Грузия – 5 908.48 евро
