Изложбата очертава уникалните знания и наследство на местните общности и живи носители на традицията от различни региони на страната.
На 9 юли 2020 г. в 11 часа, Националният исторически музей Ви кани да присъствате на официалното откриване на изложба „НаРодно везбено изкуство“. (ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ)
Изложбата представя преоформен текстил от началото на XX в., при чието създаване са използвани везбени елементи от оригинално традиционно облекло от XIX в. Експонатите са част от колекции „Шевици“ и „Традиционни тъкани“ на НИМ.
Временната експозиция е реализирана като част от проект „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът представя българската везбена традиция, нейното запазване, жизненост и предаване между поколенията, като се конкретизира в посока запознаване на публиката с няколко типа регионални шевици, чрез привличане на активно работещи в момента везачки, които да покажат запазените знания и умения. Експонираният текстил проследява преминаването и предаването на традицията в съвремието – техниката на изработка, все по-засиленото търсене на смисъла и символа на шевицата от тези, които я изработват. Чрез включване на живи носители на традицията от различни региони на страната, в съчетание с най-добрите образци от богатата колекция на НИМ, създава нови възможности за възприемане, осмисляне, опазване и популяризиране на културното (материално и нематериално) наследство.
Като част от проекта „Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията“ на НИМ е издаден и каталог „Претворена везба от колекциите на Националния исторически музей”. Използвани са автентични шевици от дрехи с богата везбена орнаментика от Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Ловешко, Македонска етнографска област.
В края на XIX в. и особено след Освобождението българският град започва да оформя своя европеизиран вид, което проличава в облеклото и в подредбата на дома. Под натиска на външни влияния и като израз на стремежа за запазване на националната идентичност, започва утвърждаването в обществото на идеята за значимостта на собствените народни традиции. Идеи, които през 20-те и 30-те години на XX в. са белязани от тенденциите за съхраняване и развитие на т. нар. „родно българско изкуство“. Започнало като движение в изобразителното изкуство, най-дълго то продължава развитието си в приложните изкуства. Интерпретацията на везбените традиции намира място и в модерните сред интелектуалния елит през 20-те и 30-те години т. нар. „български салони”. Текстилното обзавеждане на „българските салони” е поръчвано в ателиетата на възпитаничките на Държавното рисувателно училище (днес Национална художествена академия) или е дело на сръчната домакиня.
Изложбата разкрива на посетителя тази интересна тенденция от началото на миналото столетие, която дава нов живот на излезли от употреба елементи от традиционното облекло и тъкани. Любопитни експонати са свързани с живота на значими фигури от това време – Екатерина Каравелова и нейната дъщеря Виола; хаджи Вълчо от Банско – виден възрожденски търговец от Банско, ктитор на Зографския и Хилендарския манастир и считан от изследователи за брат на Паисий Хилендарски. Част от експонатите са свързани с царската колекция и представят дарени на семейството покривки, пристигнали в музея след битуването им в семейството на Васил Коларов (министър-председател на НРБългария през 1949).
Изложбата „НаРодно везбено изкуство” е разположена на 3-я етаж в НИМ и ще бъде достъпна за разглеждане при спазване на всички противоепидемиологични мерки и предписания на МЗ.
