Ако докато стоите отстрани на едно от творенията на Майкъл Мъфри някой ви каже, че това е око, едва ли ще си помислите, че и вие виждате око. Но ако се преместите срещу скулптурата ще стане очевидно, че това, което са ви казали е вярно. Око е.
Съвременните творци като Майкъл Мърфи използват този подход, за да създават триизмерни скулптури, които се променят в зависимост от ъгъла, от който ги наблюдавате. Това се прави чрез анаморфоза - изкривена проекция или перспектива, което изисква зрителя да заеме определена позиция за съзерцаване на изображението.
Например, една скулптура, чийто художник е неизвестен, първоначално прилича на два жирафа. Въпреки това, когато човек се премести и я погледне от друг ъгъл, структурата се променя на слон.
Системата на перспективата е сравнително ново откритие в артистичната история. Преди 14 век в света се правят малко отпити за реалистично изобразяване на триизмерно изкуство по начина, по който днес сме свикнали да го виждам.
Майкъл Мърфи, който работи в областта на анаморфозата от 1996 г. казва: „Тя е основен компонент в цялата ми работа, но основният акцент е върху перспективата, ракурса и паралакса. Моята цел е да създам уникално преживяване за зрителя.“
„В повечето от настоящите си проекти използвам различни окачени компоненти, като начин за извличане на двуизмерни изображения в триизмерното пространство, без използването на проекции или екрани", добавя г-н Мърфи.
Едно от анаморфозните му творения се нарича 'Perceptual Shift' - 3D структура на око, която тежи половин тон, направена с 1252 дървени топки, бои и въжета за оплитане. Когато се наблюдава отпред, структурата ясно изобразява око. Ако се раздвижите в друга посока, скулптурата се изкривява и изглежда като група висящи черни топки, предаде Daily mail.
Тази мащабна работа има за цел да доминира физическото и психическото пространство на зрителя, което кара мозъка да сглоби различните топки, формиращи образа на око.
Когато говори за създаването на скулптурата, г-н Мърфи казва: „Perceptual Shift“ е почти построена на ръка, парче по парче, в 3D програма. За да се изгради модела бяха необходими около 300 часа. Процесът изисква много време, търпение, измерване и връзване.“
Друг художник, който използва анаморфоза в работата си е Джонти Хървиц. Той казва: „Осъзнах, че математиката и науката през цялото време са били в четките ми.“
Анаморфичните скулптури на Хътвиц са създадени чрез сканиране на различни предмети, включително ръце, лице, дори и жаби и след това ги изкривява цифрово и отново ги сканира.
Когато така неузнаваемите скулптури са поставени в предната част на цилиндрично огледало, отражението разкрива оригиналния обект.
Г-н Хървиц обяснява, че неговите скулптури се основават на проста математика.
„Напоследък се озовах отново сред основите на математиката. Простата математика, която изучават децата в 7-и клас – свойствата на Х на квадрат."
"Когато работя върху някои красиви парчета, с помощта на магическите свойства на Х на квадрат, разглеждам някои от проблемите, пред които сме изправени в съвременното общество. Всичко това звучи шантаво, но целта е да се направи нещо красиво и достъпно за обществото по визуален начин.“, добавя художника.
