На 10 септември в галерия "Нюанс" в София бе открита изложбата на талантливата художничка Кристина Вътова, известна със своите вдъхновяващи творби, които изследват крехкостта и силата на човешкия живот.
Още: Новата изложба на Георги Георгиев в галерия "Нюанс": "Ангели и демони" винаги наблизо
Още: Конкурс преобразява със светлинно изкуство фасадата на НДК
Изложбата може да бъде разгледана до 29 септември, а адресът на галерия "Нюанс" е ул. Иван Денкоглу 42.
"Несигурност" и цялост на вътрешния ни свят
С настъпването на есента често присъства страх от промяната, когато дългите летни дни отстъпват място на прохладните и по-кратки дни. Летните радости бавно се отдалечават, а новият сезон ни предизвиква да се изправим пред нови неизвестности.
Още: Звездата от "Хари Потър" Еvanna Lynch пристига в България на Anventure Comic Con 2025
Още: Фестивалът на светлините LUNAR дава нов облик на вечерна София в дните между 8 и 11 май
С фокус върху нежността на съществуването Кристина Вътова изразява красотата на преходността. Изложбата разкрива вътрешните търсения на художничката, вдъхновена от стремежа на човека да съхрани себе си в свят, изпълнен с неопределеност. Тя разглежда начина, по който изграждаме защитни бариери около нашите уязвими части, опитвайки се да запазим целостта на своя вътрешен свят.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Първият търг на творби, създадени само с изкуствен интелект, с разочароващи резултати (ВИДЕО)
Още: Никола Цветанов представя изложбата си "Incognito Games"
Източник: Галерия "Нюанс"
За своята изложба Кристина споделя: "Една от главните цели на всеки от нас. През целия си живот се стремим към сигурна работа, сигурен дом, сигурна връзка, сигурно приятелство, подсигурени старини...
Още: Непослушните Guerrilla Girls с първа ретроспективна изложба в България
Още: Картина на Банкси се продаде за убийствена сума (СНИМКА)
Възможно ли е човек да достигне сигурността като състояние или самото чувство ни е достатъчно? Има ли изобщо нещо сигурно в този живот, освен това, че в един момент свършва?
Опитвайки се да съхраним максимално дълго тленното ни същество сме способни да "опаковаме" в защитни балончета всяка чуплива част от себе си. Предпазваме крехките си компрометирани фрагменти, които са ни предавали веднъж, и трупаме пластове върху все още здравите и незасегнати. Изграждаме живота си като един огромен балон, в който се стремим да не допускаме нищо остро и ръбато, което може да го спука.
Но използвайки толкова много предпазни средства и способи, не ставаме ли още по-крехки и уязвими? Не е ли по-добре да се сблъскваме директно с ръбовете, докато ги загладим, отколкото да се надяваме, че острият връх няма да пробие защитата ни и да ни повреди? Ако просто се пазим от всичко лошо, реално не правим нищо добро… Нужно е да се порежеш, за да видиш как заздравяваш. Нужно е да се счупиш, за да успееш да се събереш. Нужно е да се калиш, за да усетиш истинското чувство на сигурност. Състояние, в което нищо не може да те нарани."
