Като част от проекта „Свързване“ на КИЦ на РСМ в София, с начало от 19:00 часа, на 25 юни 2021 г. в НИ „Трайко Прокопиев“ – Куманово ще бъде открита изложбата на трима автори: Мариян Дзингаров, Свилен Стефанов и Иво Пецов. Изложбата се състои от над 30 живописни творби в различни формати и техники. По-голямата част от картините бяха представени в КИЦ на РСМ в София миналата 2020 година, като отделни самостоятелни изложби. Тази изложба обединява живописни творби на авторите, които са от Република Северна Македония, но които живеят и работят в България, това са Мариян Дзингаров (Струмица) и Иво Пецов (Виница), и творбите на Свилен Стефанов от София, България.
Мариян Дзингаров (1976, Струмица) е завършил през 2002 г. и получава магистърска степен през 2005 г. в Националната художествена академия в София, Република България.
Реализирал е осем самостоятелни изложби в Македония, България и Румъния. Участвал е в много групови изложби в Македония, България, Гърция, САЩ, Англия, Испания, Швейцария, Италия, Чехия, Румъния.
На изложбата в Куманово участва с творбите озаглавени като „Изгубени пространства“, с които представя най-характерното от своето творчество в последните няколко години.
За неговите творби впрез 2018 година Трайче Бядов от Стумица написа следния текст: „Човекът го няма, но тук е пространството. Къде е изчезнал човекът? Претопил ли се е в пространството? Или пространството се е превърнало в човек? Изгубен в пространството. Изгубен в човекът. Изгубени, без възможност да се установи, че са едно цяло. Най-трудно е да откриеш себе си. Всичко показва, че човекът някога е съществувал. Знаците са създадени от човека и са предназначени за отгатване от човека. Какво остава за човека, когато загуби пространството? Времето? Пространството не е просто пространство. Времето не е просто време. Това е пространство-време. Когато пространството се загуби, времето също изчезва. В картините на Дзингаров пространството е тук и го няма. Времето е тук и не е тук. Човекът е тук и го няма. Те са топоси на временност и преходност. Какво остава след като всичко е изчезнало? Празнота? Разгледайте добре картините на Дзингаров и се опитайте да се озовете на определена дата, в определено време и пространство. Ако не сте успели, тогава сте се изгубили, преди да се намерите, защото те са създадени от това, което обитава пространството, след като човек напусне пространството, и от това, което вече е в човека: цвят, контур, форма, символ, емоция ... Изгубеното пространство е не само деконструкция на пространството, но и деконструкция на човека. Изправени пред необитаемо пространство, единственият избор, който има човек, е да се изгуби в него. За да може отново да намери идеята за себе си.“
Свилен Стефанов (1966, София) е художник, историк на изкуството, критик и куратор. Живее и работи в София. Своето академично образование е придобил в Националната художествена академия в София. Професор е по история на изкуството на ХХ в. в НХА, доктор на изкуствознанието. Историята му на художник, куратор и критик е свързана с група XXL, създадена в София през 1994 г.
„Живописта ми е резултат на достатъчно продължителен опит в полето на самата материалност на това изкуство, но несравнимо повече, тя е следствие от заниманията ми с теория и история на изкуството, както и с практиката ми като художник пред 90-те, когато предпочитаните от мен изразни средства бяха фотографията, текста и пърформанса. Още през последното десетилетие на миналия век, бях сред създателите на идеологията на група XXL, чрез която съвременното ни изкуство получи ново звучене, различно от заварените „социалистически“ парадигми, или от налагания (от определени среди) като задължителен за „съвременния художник“ неоконцептуализъм. И днес, съвсем умишлено, работя в изобразително поле, което е свързано с традицията, но това отново е част от разбиранията ми за независимост.
Живописта ми е наративна и на пръв поглед разказва различни „истории“, но логическите нишки на тази тематичност са умишлено прекъснати. В тях няма нещо, което по някакъв начин би могло да бъде обвързано с житейска конкретика. Същността на моята работа е дълбоко вкоренена в едновременното усещане за божественост на битието и дълбокото съмнение във всички идеологии, характеризиращи социалната страна на съвременния живот.“
Иво Пецов (1980, Кочани) е завършил своето академично образование в София, България, в Националната Художествена Академия в София, специалност „Графика“, където получава магистърска образователна степен през 2005 година. През 2010 година успешно получава научната и образователна степен "доктор" в същата академия, специалност „Стенопис“.
Като художник е активен с многобройни участия в групови изложби в различни градове в Северна Македония, България, Румъния, Португалия, Испания. Своето творчество е представил в повече от 15 самостоятелни изложби в Северна Македония, България, Румъния, Португалия и Германия. Живее и работи в София, България.
Неговите творби са част от изложбата под наслов „Метафизични картини“, която през 2020 година представи в София: „Тази странна година остави сериозни последици върху начинa ни на мислене и общуване. Картините, които представям, са опит да се разреши загадката около чувството ни за свобода. В тях се изразявам чрез своя експресивен език, изпитвайки трудност да бъда съвременен, докато същевременно много повече ме влече безвременността. Определено съвременният ни проблем ми подейства да изрисувам картините, които да третират чувството ми на изолираност в нашето COVID-19 време. Това време, което е относителна категория, се отнася към пространството – към предметите и символите, които го легитимират и го правят разпознаваемо от опита. Това локализиране на времето, върху линейността на протичането му, при мен е само загатнато с нарочно избрани оскъдни символи, които да припомнят за съвремието ни, за по-нататък заряда на творбата да понесе зрителя в сингулярността на безвремието. Съвремието (което по-късно ще е история) е уж тук и уж съществува, докато единственото безвремието създава своята творческа реалност.
Може би значителна част от картините, които съм създал досега носят метафизичност в себе си, заради моята нагласа поначало да обръщам централно внимание върху метафизичните въпроси, но нарекох тази изложба така понеже във всички отделни творби има категорично единство от страна на естетическата посока. В тях съм търсил същината на материалността, формата и времето, търсейки отговорите отвъд тях, чрез чистото съзнание. Това е и активно търсене – творческо търсене и продуктът от него са тези картини и изложбата.“
