Серията „Монолози и молитви“ от 2019-2020 г. обединява досегашните търсения на автора и като че ли включва всичко, което го е вълнувало до тук. Въздействието на работите се получава от контраста между две усещания. От една страна, хоризонталните полета, силната цветност, декоративното излъчване и повтарящите се мотиви приличат на старинни черги, които смесват елементи от различни фолклори. От друга, стройните военни редици и натрапчиво повтарящите се геометрични фигури са като от футуристичен филм, който вече се е случил. Топлотата на първото се противопоставя на хладната прецизност на второто. Отделните образи са динамични и живи, но от друга страна са хербаризирани, изсушени, превърнати в паметник на самите себе си. Разказът на художника се движи между жизнерадостното и зловещото. Опитът светът да изглежда подреден и организиран не може да прикрие противоречията и усложнените взаимоотношения.
Графичният лист наподобява съвременна електронна платка, но ни напомня и древни цивилизации. Цветността е силна, директна и оптимистична. Зад този оптимизъм обаче се крие и известна тревога – хората са се превърнали в сигли; те не доминират, а са просто част от всички технологични елементи. Роботизираната визия се „затопля“ от декоративно-приложната цветност, препращаща ни към народните занаяти и историческите натрупвания. Те служат като гарант за вечност и обещават, че няма да позволят най-лошите предвиждания за бъдещето на човечеството да се случат. Молитвите в заглавието са и за това.
Филип Попов създава своите произведения в компютъра, използвайки метода на векторната графика.
12 януари – 2 февруари 2021
откриване: 12 януари, вторник, 17.00-20.00 часа
