Сетих се за стария виц, в който Иванчо отива на училище, засича го Марийка и му казва: „Бременна съм”. Иванчо рухва психически, влиза в час и там учителката го пита: „Колко е 4 по 4”. „Другарко, да ви имам проблемите”, отвръща Иванчо. Така проф. Божидар Димитров описа цялата ситуация със скулптурата на Цар Самуил и споровете около нея.
За мен в цялата ситуация има друг проблем – желанието паметникът дори да не бъде поставян. Начело на „протеста” е проф. Ивайло Дичев, който в „Дневник” беше написал статия, че Цар Самуил е недостоен български владетел. Два пъти прочетох, за да съм сигурен, заяви Димитров пред Нова телевизия. И добави – сега не дойдоха на дебат с мен, защото ги е страх да не ги нарека „задници”. Това са соросоиди, деца на средната комунистическа номенклатура, каза Димитров. Те се готвеха да умрат, но дойде чичко Сорос и ги спаси, добави професорът.
Очите на Цар Самуил светят, но не както Чобанов (бел. ред. - зам.-кметът на София Тодор Чобанов) си въобразява – като лампички. Светлината отразява вътрешния огън на Самуил, заяви и авторът на скулптурата Александър Хайтов.
Хайтов каза, че символиката със светлината отразява ослепените от Василий Българоубиец 15 000 български войни.
Творецът се обърна към критиците си с думите, че явно завистта ги гризе – и за стила, и за мястото, където да бъде поставен паметникът. Той добави, че мястото – пред църквата „Света София”, си е много добре. Скулптурата е поставена срещу паметника на ослепените войни на Любомир Далчев.
Същевременно служебният премиер проф. Георги Близнашки заяви, че решението за паметника е вече взето – по времето на неговия кабинет. Очаквах много повече съпротива срещу този паметник и сега виждам, че се атакува естетически. Но паметникът е много хубав – Александър Хайтов се е справил отлично, лицето на Цар Самуил изразява и мъка, и гняв, подчерта Близнашки.
