Министърът на културата Боил Банов не пожела да отговори конкретно на въпрос на депутата от БСП Иван Ченчев за сигнал след журналистическо разследване за неправомерно финансиране на българско участие във Венецианското биенале.
Над 43 000 лв. е похарчило Министерството на културата за командировъчни на свои служители и участници на Венецианското биенале тази година, показа разследване на сайта Офнюз.
На първата командировка - от 6 до 9 ноември 2018 г., са изпратени четири експертки да изберат пространство за българското представяне. Това са: Татяна Цветанова, шеф на дирекция "Правно-нормативна дейност и обществени поръчки"; Екатерина Джумалиева, директор на "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства"; Ярослава Бубнова, временно изпълняваща длъжността директор на Националната галерия и комисар на националното участие на Венецианското биенале, и Борислава Чакринова, сътрудник в Българския културен институт (БКИ) в Рим. Тридневният им престой излиза на държавата 6500 лв. Самолетните им билети струват 2400 лв., или по 832 лв. за билет.
От 7 до 10 май за откриването на биеналето са изпратени вече пет дами: Иванка Бедрова, Екатерина Джумалиева, Жулиде Хамзова, Борислава Чакринова и Жана Яковлевна. Бедрова и Хамзова са летяли до Венеция и обратно за сумата от 2425 лв. всяка. Максималната сума, която се открива по сайтовете за тази дестинация, е 1700 лв. за билет.
Билетът на Джумалиева струва 1700 лв., шефката на политическия кабинет на министър Боил Банов Иванка Бедрова пък е летяла до Венеция за 2400 лв. Две от служителките са похарчили още по 359 лв. за влак. За всяка от петте държавата е платила за нощувки по 1015 лв., което предполага, че са спали в луксозни апартаменти. С дневните и вътрешния транспорт МК е платило 13 857 лв. за командировка на петте служителки за 4 дни.
Държавата поела и разноските във Венеция на кураторката на българския павилион Вера Млечевска, артистите Лазар Лютаков и Рада Букова, комисарката Яра Бубнова, директорката на павилиона Катя Ангелова и Зорница Миткова, уредник отдел "Комуникации" към НГ. За общия престой на всички тях от 102 дни във Венеция, командировъчни, билети и т.н. министерството се е бръкнало с 23 120 лева. Целият този харч е станал с одобрението на министъра на културата Боил Банов.
По време на парламентарен контрол Банов обяви, че "българският павильон на Венецианското биенале е посетен от над 17 200 души, което ни дава възможност за по-широк достъп и видимост на българското изкуство и култура". По думите му участието в биеналето тази година стимулира голям интерес и дебат, които подчертават, че в страната ни има динамична сцена, интересни проекти, както и сериозна амбиция за развитие.
"Българските медии широко отразиха участието ни във Венецианското биенале, излъчиха материали, свързани с подготовката, откриването и провеждането му. Сред тях са всички национални електронни и печатни медии, както и редица международни издания в областта на изкуството. Те допринесоха за повишаване имиджа на страната ни и бяха посветени на голямото завръщане на България на Венецианското биенале.
Той посочи, че средствата са осигурени от бюджета на Министерство на културата и то осигурява до 350 хил. лв. като дейности за реализация на кураторски проект, транспорт, командировъчни, монтаж и демонтиране.
Припомняме, че творци и хора на културата изпратиха отворено писмо до медиите, в което зададоха някои неудобни въпроси на Министерството на културата относно българското участие на тазгодишното Венецианско биенале, за което държавата ни даде 500 000 лева.
Ето и въпросите, които така и не получаха адекватен отговор:
1. Защо конкурсът за кураторска концепция на Българския павилион беше обявен, когато другите държави вече бяха избрали и кураторите, и авторите, даже вече си рекламираха павилионите?
2. Защо при обявяването на конкурса от Министерство на културата нямаше снимки и параметри на пространството като например височината, при условие че тя е била само 2.4 метра, което е изключително ниско за галерийно пространство, а впоследствие се оказа, че доброто вписване на проектите в пространството е било определящ фактор за избора на проект от комисията?
3. Членовете на комисията само заедно в реални заседания ли са оценявали проектите, или е имало случаи проекти да са оценявани поотделно (задочно)?
4. Имало ли е натиск върху членове на комисията от Министерство на културата и от други членове да приемат прекалено кратките срокове за оценяване на проектите?
5. Защо първото решение на комисията е било да промени правилата за оценяване на проектите, като с новите правила се дават и отнемат служебно точки на някои от тях и има ли връзка това решение с факта, че избраният да представя България проект не е отговарял на един от петте критерия на конкурса?
6. Защо на пресконференцията в Националната галерия за представяне на резултатите от конкурса беше представен само избраният от комисията проект, а останалите проекти бяха представени на публиката в Министерство на културата много по-късно, в работно време през работен ден за общо 4 часа на два стари лаптопа и при много рестриктивни изисквания към посетителите?
7. Защо изобщо беше взето решение да се провежда конкурс, след като не е имало достатъчно време за провеждането му и за професионална оценка на проектите от членовете на комисията? Венецианското биенале няма изисквания за провеждане на конкурси за националните павилиони и в много страни Министрите на културата избират комисар, който избира куратор и той съответно кани артисти, да представят страната.
8. Защо Министерство на културата избира да назначи временно изпълняващата директор на Националната галерия Ярослава Бубнова за комисар, след като по регламента на Венецианското биенале такъв може да стане всеки служител на Министерството?
9. Как и кога се появява длъжността Директор на Българския павилион, без тази длъжност да е описана в статута, подписан от Министъра на културата?
10. Защо Националната галерия и временно изпълняващата длъжността директор Ярослава Бубнова наемат външни експерти и плащат на чуждестранни и местни PR агенции да свършат работа, която според статута за българското участие трябва да се извърши от самата галерия и тя има съответните позиции на щат? Кой всъщност плаща за наетите външни специалисти, Националната галерия или Министерство на културата?
11. Защо срещу бюджет от 500 000 лева и специално наети PR агенции - чужди и български, няма никакъв международен отзвук на нашето участие освен една-единствена платена публикация в e-flux, която не е критичен материал, а анонс?
