От ноември миналата година една изложба, олицетворила българския национален дух, шества из културните центрове на България.
Идеята чрез образите и характеристиките на 13 личности да се отбележат историческите и културните постижения на България е на богослова Ваклуш Толев и се осъществява от Фондация „Безсмъртни българи”.
Наред с основателя на българската държава хан Аспарух, цар Борис I, който приобщава страната ни към християнската цивилизация и Васил Левски, апостолът на българската свобода, Ваклуш Толев поставя и една изключителна жена – Баба Тонка, която нарича Майка на безстрашието.
Пътуващата изложба, която се състои от 13 пана (по едно за всеки от 13-те безсмъртни българи), тръгна от Пловдив на 1 ноември, Деня на народните будители. След това тя гостува на Софийския университет по повод неговия патронен празник – денят на Св. Климент Охридски, в Народната библиотека „Иван Вазов” гр. Пловдив, в регионалната библиотека „П. Р. Славейков” във Велико Търново, в галерия „Вароша” в Ловеч и в музея на религиите в Стара Загора.
Изложбата „13 безсмъртни българи“ пристига в Историческия музей в Хасково и ще бъде открита от 17:00 ч. на 27 март 2014 г. – деня, в който отбелязваме 121 г. от кончината на Баба Тонка.
Ето какво казва за тази достойна българка авторът на идеята за определяне на ден и изграждане на Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи – Ваклуш Толев:
„Има нещо, пред което винаги ще коленим – утробата на майката! Онази родилна сила, с която тя дарява безконечно синове на България. Тази утроба заслужава най-голяма почит!
Баба Тонка е безстрашната и утроба, и гръд на България. Тя, майката на България, има куража да живее за свобода! И точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява. Когато тази велика майка ражда децата си, ги води на опело – на реквиема на българската история – там ги кръщава с безпощадността на бeзcтрашието си: чака ви смърт за свобода!
Майката, разбира се, никога не може да иска смърт, тя не може да въстане срещу себе си, защото е утробното начало на живота. И едва ли някой може да характеризира по-добре от нея тайната на Мировата майка, едва ли би лишил майката на един народ от нейната Мирова присъственост – когато ражда такива си¬нове, които мрат за отечество и които богатеят Небето с чистота и жертви! Неслучайно поетът казва: „Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка...”
Баба Тонка прави гробница, от която се възкръсва! Имали сме знаменоски, щедро сме дарени с героини и во¬дачки, с войводки... Това не е част от всекидневието, но не е и изключение. Защото негодуванието като плод на гняв може да изведе на битка, но идеята за свобода – а не за недоволство – е свещена!
Баба Тонка – Майката на безстрашието е въплътеният образ на нашата смелост да се поднасят жертви. Смелост, която идва от една дълбока кръвна плазма в народа ни – белязаните нямат страх, защото знаят, че смъртта е съпридружител за безсмъртие!”
