До колко е честен Китай за коронавируса? Такъв въпрос задава американското списание Foreign Policy в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Пекин твърди, че коронавирусната пандемия е започнала от края на миналата година, в континентален Китай са регистрирани само 82 хиляди 919 случая на болестта и 4 хиляди 633 смъртни случая. Тези данни могат да бъдат доста точни и в този случай подробният доклад ще се превърне във важен инструмент при изучаването на разпространението на вируса.
Възможно е също обаче цифрите, които Китай е предоставил на други страни, да са силно подценени в сравнение с реалните цифри, които Пекин предпочита да пази в тайна. Непроницаемостта и недоверието към непознати, характерни за системата на Комунистическата партия на Китай, затрудняват даването на обективна оценка. Ако обаче получим достъп до повече информация за коронавируса, достъпна за китайските служители, това ще бъде безценна помощ за много правителства.
Базата данни за заразяването и смъртността от коронавируса, съставена от Университета за наука и технологии на Китайските отбранителни сили , която попадна в ръцете на репортери, хвърля светлина върху това как Пекин събра данни за разпространението на коронавирусната инфекция сред китайците. Източникът на тази информация, който поиска да запази името си в тайна, тъй като няма право да разкрива подобна информация, заяви, че тези данни са били събрани от университета. В допълнение, университетът създаде специална услуга за проследяване на разпространението на коронавируса: данните в онлайн версията съответстват на информацията, получена по каналите за изтичане, но те са много по-малко подробни, тъй като онлайн версията има само карта на случаите без подробности.
Този набор от данни, въпреки че съдържа някои несъответствия - и въпреки че може да не е толкова изчерпателен, че да опровергава официалните данни, публикувани от Пекин - е най-обширната база данни за коронавирусна инфекция в Китай. По-важното е, че този набор от данни може да бъде ценен източник на информация за епидемиолозите и експертите по обществено здраве по целия свят - и почти сигурно Пекин не е споделял тези данни с американски служители и лекари. (Световната здравна организация и центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ не отговориха на нашите искания за коментар.)
Въпреки че тези данни не могат да бъдат наречени изчерпателни, много ценна информация може да бъде събрана от тях. Те отразяват повече от 640 хиляди случая на актуализиране на информация, обхващаща 230 града, с други думи, повече от 640 хиляди реда, което показва броя на случаите в определен град за периода, в който тези данни са били събрани. Всяка такава актуализация съдържаше информация за степента, продължителността и броя на „потвърдените“ случаи на зараза в даден град и тези данни обхващат периода от началото на февруари до края на април на текущата година.
Данните за места, разположени във или около епицентъра на огнището в град Ухан, провинция Хубей, също включват броя на смъртните случаи и броя на онези, които са се „възстановили“. Не е ясно какво точно означават компилаторите на тази база данни под „потвърдени“ случаи и случаи на „възстановяване“. Както в много други страни, експертите в Китай коригираха методите за преброяване на случаите, което стана очевидно в средата на февруари, когато Хубей отчете рязък скок на данните поради факта, че пациентите са диагностицирани с COVID-19 въз основа на компютърна томография бяха добавени към общия брой. За разлика от други страни, епидемията в Китай започна още преди ефективни методи за изпитване да станат широко достъпни и Комунистическата партия често манипулираше данни за постигане на своите политически цели.
Данните, които попаднаха в ръцете на външнополитическите репортери, включват информация за местоположението на болниците, както и имената на различни места, които съвпадат с имената на жилищни комплекси, хотели, супермаркети, жп гари, ресторанти и училища в цялата страна. Например, тази база данни съобщава за един случай на коронавирусна инфекция в ресторант KFC в Zhenjiang в източен Китай, който беше регистриран на 14 март, както и два случая на зараза в църквата Harbin в североизточната част на страната, записани на 17 март. (Тази база данни не съдържа имената на онези, които са се заразили или са умрели от коронавирус, и отчетите за инфекции или смърт, съдържащи се в тази база данни, не могат да бъдат независимо проверени.)
Не е ясно как точно университетът е събрал тези данни. В онлайн версията се казва, че са получили информация от Министерството на здравеопазването на Китай, от Комисията по обществено здраве, от съобщения в печата и други публични източници. Според информацията на официалния уебсайт на университета, който се намира в град Чанша в централен Китай, той е „пряко подчинен на Централния военен съвет на КНР“, органа, който ръководи въоръжените сили на страната. Въоръжените сили изиграха важна роля в борбата срещу разпространението на вируса: те помогнаха да се гарантира спазването на карантинните мерки, да се доставят всички необходими консумативи и да се лекуват пациентите. Пропагандистският лозунг, публикуван на официалния уебсайт на въоръжените сили на Китай, гласи: "Народната армия мобилизира силите си в борбата срещу епидемията!"
Лицето, което, изглежда, е отговорно за създаването на тази база данни, е Чан Хайсу, директор на отдела за информация и комуникация на университета. В прессъобщението си от май университетът заявява, че Чан е създал „базата данни, която помогна в борбата с вируса и връщането към работа, и оценява неговата отдаденост“. Бележка на сайта на услугата за проследяване на разпространението на коронавирус гласи следното: „В момента страната ни предприема решителни мерки и епидемиологичната ситуация е строго контролирана“. Имейл адресът на Чан Хайсу също е публикуван на сайта. Не получихме отговор на нашата заявка, изпратена на този адрес. Представителите на университета също не отговориха на нашето искане за коментар.
Изданието Foreign Policy и организацията 100 reporters, която също публикува този материал, решиха да не предоставят публично достъпна тази база данни от съображения за сигурност, но обмисляме възможността да предадем тези данни на изследователи, изучаващи разпространението на коронавирусa.
За своята популярна услуга за проследяване на разпространението на коронавирус Университетът "Джон Хопкинс" използва данни за Китай от DXY, китайска медицинска платформа, която събира информация за заболеваемостта в страната. Но DXY предоставя информация само на провинциално ниво. По-подробната информация би могла много да помогне на учените, както и на обикновените граждани, които биха искали да научат повече за това как тази болест се разпространява в други страни. Тенденциите, отразени в тези данни, могат да подобрят познанията ни за това заболяване, както и как Пекин манипулира числата. В средата на април експертите по медицински изследвания изразиха скептицизъм, след като властите в Ухан промениха данните за броя на смъртните случаи, увеличавайки техния брой от 2 579 на 3 869, което е почти 50%.
Защо Пекин ограничава достъпа до данните за разпространение на коронавируса? Може би заради враждебно отношение или недоверие към САЩ, защото сега напрежението в отношенията между двете страни достигна много високо ниво. Освен това е възможно Пекин да се страхува, че експерти от други страни ще научат за мащабните му опити да скрие истината, тъй като това ще опровергае идеята, че авторитарните режими като Китай са по-добре подготвени да защитават своите народи от пандемия. Дори публичната версия на базата данни на Научния и технически университет по отбрана на китайската армия от време на време блокира достъпа от американски IP адреси. За достъп до уебсайта на университета, където е публикувана картата, един от авторите на тази статия е принуден да използва виртуална защитена мрежа, като се преструва, че се намира в Уругвай.
Темата продължава и в нашия блог.
