Зад затворени врати екипът на Байдън мисли тревожно какво могат да постигнат украинците с офанзивата, пише Politico. Малко по малко администрацията в Белия дом се подготвя за възможен провал на украинската пролетна контраофанзива, което кара критиците у дома и чуждестранните съюзници да обвиняват Америка за неуспехите.
Украинската офанзива, която предстои да започне, има за цел да освободи анексираните от Русия територии, най-вероятно на изток и юг. Но по оперативни причини украинското ръководство не навлиза в подробности.
Публично екипът на президента Байдън декларира непоколебимата си подкрепа за Украйна и обещава да й предостави оръжия и икономическа помощ толкова дълго, колкото е необходимо. Но ако предстоящата битка даде само ограничени резултати, администрацията ще трябва да се изправи срещу двуглаво чудовище, което ще я атакува от две страни.
Ястребите ще твърдят, че ако администрацията беше дала на Киев всичко, което поиска, а именно ракети с голям обсег, изтребители и допълнителна противовъздушна отбрана, украинската офанзива щеше да бъде успешна. Другата страна, по-миролюбивата, ще твърди, че недостатъците на Украйна доказват нейната неспособност да изгони напълно руснаците от анексираните територии. Още: Пентагоналийкс: Украйна е в трудна ситуация
И това без да се взема предвид реакцията на американските съюзници, най-вече европейските, които могат да заключат, че мирните преговори между Украйна и Русия са по-добър вариант, ако Киев не успее да докаже, че победата е близо. Вътре в администрацията служителите неизменно подчертават, че правят всичко възможно, за да осигурят успеха на пролетната офанзива, пише още Politico.
"Почти напълно изпълнихме исканията на Украйна за оръжия, необходими за контранастъплението. През последните месеци драстично увеличихме доставките на оръжия и военно оборудване", каза анонимен служител на администрацията.
Но да вярваш в успеха на стратегията е едно. А вярата в тактиката е нещо съвсем друго. А при затворени врати екипът на Байдън тревожно мисли какво ще успеят да постигнат украинците в хода на офанзивата.
Наскоро това скрито безпокойство излезе наяве, когато в социалните медии се появи изтекла класифицирана информация. В строго секретна оценка на ситуацията от началото на февруари се казва, че Украйна няма да постигне целите си в контранастъпление. Има по-нови оценки, според които Киев може да постигне някои победи на юг и изток, но няма да може да повтори миналогодишния успех.
Украйна се надява да прекъсне руския сухопътен мост към Крим, но американски служители имат силни съмнения. Въпреки това Пентагонът все още се надява, че Украйна ще успее да създаде заплаха за руските маршрути за доставки. За Киев обаче ще бъде твърде трудно да постигне пълна победа.
Американското разузнаване показва, че Украйна просто няма да може да пробие отбраната, където руските войски са добре окопани. Същото усещане цари и на други места по фронтовата линия. Украинският президент Володимир Зеленски казва, че САЩ не са въоръжили армията му добре и е просто невъзможно да започне контранастъпление.
Има мнение, че Киев е готов да преразгледа целите си и да ги коригира, както признават американските служители. В този случай ще бъде по-лесно да се постигнат по-скромни цели и те могат да бъдат представени като победа.
Според сътрудници на Белия дом сега се говори това да се представи на украинците като временно „прекратяване на огъня“, а не като преговори за постоянен мир. Тогава Украйна ще има възможност да си върне още територии в бъдеще. Киев в този случай трябва да получи някакъв стимул: може би гаранции за сигурност от НАТО, икономическа помощ от ЕС, повече военна помощ за попълване на запасите и укрепване на въоръжените сили на Украйна и т.н. Сътрудниците също така изразяват надежда, че Китай ще се присъедини към искането Путин да седне на масата за преговори.
Но това повдига нова дилема: какво ще се случи след това и колко остра ще бъде реакцията на критиците в Съединените щати.
„Ако контранастъплението не върви добре, администрацията ще трябва да обвинява само себе си за отказа да достави определени видове оръжия и помощ, когато това е най-необходимо“, каза Кърт Волкър, който е бил специален пратеник на администрацията на Тръмп за Украйна.
Ако контранастъплението се провали, съюзниците в чужди столици ще започнат да се чудят колко повече помощ може да получи Киев, ако победата е все по-далеч.
„Подкрепата в европейското общество може да отслабне с течение на времето, тъй като енергийните и икономическите разходи за Европа са много високи", счита Клемънтайн Старлинг, директор и научен сътрудник в мозъчния тръст на Атлантическия съвет. „Ако трансатлантическата подкрепа намалее, ще намалее и вътрешната подкрепа в САЩ и Конгреса. И в този случай ще бъде трудно за администрацията на Байдън да я запази.
"Много европейски страни също ще започнат да настояват Киев да прекрати военните действия. „Една неуспешна контраофанзива ще повдигне нови въпроси за това какъв ще бъде изходът от конфликта и как може да се намери решение, докато САЩ продължават да доставят оръжия и помощ“, каза Старлинг. Изтекли документи сочат: Няма да има примирие между Русия и Украйна през 2023 година
Байдън и най-близките му помощници открито подчертават, че Зеленски трябва да започне мирни преговори едва когато е готов. Но Вашингтон показа на Киев и някои политически реалности. В един момент, особено сега, когато републиканците контролират Камарата на представителите, темпът на американската помощ може да се забави. Властите във Вашингтон не притискат Киев, но вече започват да се чудят какви ще бъдат дискусиите.
„Ако Украйна не постигне значителен напредък на бойното поле, неизбежно ще възникне въпросът дали е време да спрем да се бием и да седнем на масата за преговори“, каза президентът на Съвета за външни отношения Ричард Хаас. „В света има и други извънредни ситуации, за които трябва да сме подготвени. Имаме право да задаваме всички тези въпроси, без да застрашаваме целите на Украйна. Това е просто въпрос на средства.“
Андрий Сибига, заместник-началник на кабинета на Зеленски, каза пред Financial Times този месец, че Украйна ще бъде готова да започне преговори, ако нейните войски се доближат до Крим. „Ако успеем да постигнем нашите стратегически цели на бойното поле и стигнем до административната граница с Крим, ще бъдем готови да отворим дипломатическа страница и да обсъдим този въпрос“, допълни той.
Това твърдение веднага беше отречено от представителя на Зеленски Тамила Ташева: „Ако Русия не напусне доброволно полуострова, Украйна ще продължи да освобождава земите си с военни средства“, каза тя.
Увереността на Америка също е отслабена от факта, че интензивността на боевете (но не и бруталността) е намаляла.
Страните си разменят наказателни удари, съсредоточавайки усилията си върху малки градове като Бахмут. Нито една от страните не може да измести врага от техните позиции. Руснаците увеличиха групирането на войските си тази година в опит да засилят военните действия. Но те успяха да превземат само незначителни части от територията, и то с цената на големи загуби.Те не успяха да обърнат хода на конфликта.
Боевете струват скъпо и на украинците. Конфликтът продължава 14 месеца, а загубите им са умопомрачителни - около 100 000 убити. Най-опитните украински военнослужещи са или изтощени, или извън строя. Войските изразходваха безпрецедентно количество боеприпаси и претърпяха тежки загуби в оръжия. Дори щедрият Запад с многобройните си доставки не е в състояние да задоволи всички спешни искания на Зеленски.
Американските лидери са информирали Украйна за опасностите от свръхамбиции и разпиляване на сили и ресурси.
Шансовете Украйна да се откаже от стремежите си, меко казано, са малки. „Всичко изглежда така, сякаш това е единствената и последна възможност за Киев да демонстрира способността си да печели, въпреки че със сигурност това не е така“, каза Алина Полякова, президент и главен изпълнителен директор на базирания във Вашингтон Център за анализ на европейската политика.
Автори: Джонатан Лемир, Александър Уорд
Превод: Ганчо Каменарски
