На бойните полета на Украйна бъдещето на войната бързо се превръща в настояще. Хиляди дронове изпълват небето. Тези дронове и техните оператори използват ИИ/AI (изкуствен интелект) системи, за да избягват препятствия и да идентифицират потенциални цели. Моделите с изкуствен интелект също помагат на Украйна да планира къде да удари.
Руските части са под постоянно наблюдение и техните комуникационни линии, подобно на украинските, могат да бъдат прекъснати от врага. И двете страни се стремят да разработят още по-модерни технологии, които могат да издържат на непрекъснати атаки (от системи за електронно заглушаване) и да преодолеят защитата на врага.
Войната в Украйна не е единственият конфликт, в който новите технологии променят природата на войната. В Мианмар и Судан както бунтовниците, така и правителствените сили използват автономни превозни средства и алгоритми за борба. През 2020 г. произведен в Турция автономен дрон, използван от подкрепяните от правителството либийски сили, удари отстъпващи екстремисти – вероятно първата атака с дрон, извършена без човешка намеса. Азербайджанската армия използва турски и израелски дронове и прецизни боеприпаси, за да превземат спорната територия на Нагорни Карабах. А в Газа Израел разположи хиляди дронове, свързани с алгоритми за изкуствен интелект, за да помогнат на израелските войски да се ориентират в градските райони на Ивицата.
Войните винаги са стимулирали иновациите. Но днешните промени са необичайно бързи и ще имат много по-голям ефект. Бъдещите войни вече няма да се свеждат до това кой може да убие най-много хора или да разположи най-добрите самолети, кораби и танкове. Вместо това те ще бъдат доминирани от все по-автономни оръжейни системи.
Готови ли са САЩ?
За съжаление това е бъдеще, за което САЩ остават неподготвени. Американските войски не са в състояние да водят ефективно бойни действия в условия, в които не могат да се възползват от елемента на изненада. Самолетите, корабите и танковете не са оборудвани за защита срещу нападението на дронове. Военните все още не са усвоили изкуствения интелект. Пентагонът има малко инициативи за коригиране на тези недостатъци и сегашните му усилия са твърде бавни.
Ако САЩ искат да останат водеща световна сила, те ще трябва бързо да променят курса си. Армията на САЩ трябва да бъде трансформирана, за да поддържа решаващо военно предимство и да гарантира етичното използване на роботи и AI. Американската армия трябва да промени своята тактика и обучение на лидери. Необходими са нови начини за закупуване на оборудване и да се придобият нови видове оръжия. Войниците трябва да бъдат по-добре обучени да управляват дронове и да използват AI.
Американските политици, свикнали да управляват най-мощния отбранителен апарат в света, може да не харесат идеята за такъв системен ремонт. Роботите и изкуственият интелект обаче няма да ви позволят да чакате. Ако САЩ не успеят да поведат тази революция, противниците с нови технологии ще бъдат по-склонни да се опитат да атакуват Америка.
Още: Заради дроновете: САЩ трябва да се учат от Украйна да воюват
Еволюирай или потъни
Естеството на войната може би е непроменено. В почти всеки въоръжен конфликт едната страна се стреми да наложи политическата си воля на другата чрез въоръжено насилие. Битките се водят в условията на непълна информация. Военният персонал трябва да се ориентира в постоянно променящата се динамика - това едва ли ще се промени кардинално и с новите технологии.
Естеството на войната – как се бият армиите, къде и кога да се бият, с какви оръжия и методи на лидерство – може да се промени в зависимост от политиката, демографията и икономиката. Малко са обаче факторите, които водят до повече промени от технологичното развитие. Например изобретяването на седлото и подковите помогнало за създаването на кавалерия, което е позволило бойното поле да се премести отвъд равнинните зони, изисквани от колесниците, и в нови видове терени. Появата на дългия лък, който може да изстрелва стрели на големи разстояния, позволил на защитаващите се да пробият тежката броня на рицарите и да ги унищожат отдалеч. След това - барутът и т.н. Ефективността на армията често зависи от това колко добре се адаптира и възприема технологичните иновации.
Технологичната адаптация също играе важна роля през Втората световна война. В подготовката за този конфликт всички развити страни имаха възможността да използват новите технологии по това време - автомобили, бронирани танкове, самолети и радиостанции. Германската армия обаче беше пионер, когато се стигна до комбинирането на тези компоненти. Тяхната нова бойна доктрина, наречена блицкриг ("светкавична война"), включва въздушни бомбардировки, които прекъсват комуникациите и линиите за доставки. Те бяха последвани от атаки на бронирани машини и пехота, които пробиваха предните линии на войските и след това преминаваха далеч отвъд тях. В резултат на това германците успяха да превземат почти цяла Европа за 18 месеца. Те бяха спрени в Сталинград, но само благодарение на съветските войски, които бяха готови да понесат огромни загуби.
Съюзниците трябваше да разработят подобна тактика и да подготвят войските. Те бяха принудени да демонстрират това, което един от нас (Шмид) нарече "сила на иновациите": способността да измислят, адаптират и прилагат нови технологии по-бързо от своите противници. В резултат на това те успяха да механизират войските си, да разработят по-ефективни методи за комуникация, да използват огромни количества въздушна мощ, а в случая с американците да създадат и използват първите в света ядрени бомби. След това те успяха да победят страните от Оста в няколко театъра на война наведнъж.
Изкуственият интелект - на преден план във войната
Военните плановици често са имали затруднения да предвидят кои нововъведения ще определят хода на бъдещите битки. Днес обаче по-лесно да се правят прогнози.
В следващия голям конфликт вероятно ще се види масово интегриране на AI във всички аспекти на военното планиране и войната. Китайската армия вече е създала AI командир, който притежава върховна власт в мащабни виртуални военни игри. Въпреки че Пекин забранява на системите с изкуствен интелект да вземат решения в ситуации от реалния живот, той може да използва уроци, научени от многобройни виртуални симулаци.
В крайна сметка Китай, подобно на други държави, може да даде възможност на AI моделите да вземат решения. Военният персонал ще може да пие кафе в офисите си, докато гледа екрани далеч от бойното поле, докато AI система контролира всички видове роботизирани военни бойни средства. Украйна вече се стреми да прехвърли възможно най-много опасни фронтови задачи на роботи, за да пази хората си.
Досега автоматизацията се фокусира върху военноморските и военновъздушните сили под формата на морски и въздушни дронове. Но скоро ще премине към наземна битка. В бъдеще първата фаза на войната най-вероятно ще се води от наземни роботи, способни да извършват всичко - от разузнаване до директни атаки, примери за това има от Украйна: Изкуственият интелект на война: Докъде стигнаха дроновете на Русия и Украйна (ВИДЕО)
Graphic warning!
— Julian Röpcke🇺🇦 (@JulianRoepcke) July 25, 2024
The 63rd Mechanized Brigade of the Ukrainian army used newish small kamikaze ground drones to hit 3 different Russian positions. The little robots look much smaller as well as more terrain-fit than everything we have seen before. Also, they use no carried mines. pic.twitter.com/uC3oPrrgzP
Следващото поколение машини ще се управлява от AI системи, които ще използват роботи за картографиране на бойното поле и прогнозиране на точки за атака. Дори когато хората влязат в битката, те ще бъдат управлявани от дронове, които ще помогнат за идентифициране на врага (както вече се случва в Украйна). Войниците ще използват бойни средства, за да разчистват минни полета, да поемат първите залпове на врага и да идентифицират скрити противници.
Автоматизирането на войната може да бъде от решаващо значение за спасяването на живота на цивилни. Исторически войните са се водили на открити места, където живеят малко хора. Но тъй като глобалната урбанизация изтласква повече хора от селата, решаващите бойни полета на бъдещето вероятно ще бъдат гъсто населените райони.
The Ukrainian military has begun using a robotic scout dog to assist in various tasks. This robotic device aids in reconnaissance, conducting operations, and gathering intelligence on the battlefield. This new technological tool enhances the capabilities of the military and… pic.twitter.com/nsI8Y5GGpN
— NOELREPORTS 🇪🇺 🇺🇦 (@NOELreports) August 10, 2024
The Armed Forces of Ukraine use 'BAD One' robot dogs as scouts at the front
— NEXTA (@nexta_tv) August 10, 2024
These robots are difficult to detect, and their battery charge lasts for 2 hours, during which time the robot can complete a reconnaissance mission. pic.twitter.com/ycqkiyXaAv
Израел стана пионер в тази област, използвайки първия истински рояк дронове в Газа през 2021 г. Тези дронове заобиколиха защитата на "Хамас" и взаимодействаха с базирана на AI оръжейна система, вземайки колективни решения къде трябва да отидат.
Освен това, дроновете са много по-достъпен клас оръжия от традиционните военни самолети. Например дори най-скъпият дрон MQ-9 Reaper струва около една четвърт от цената на изтребителя F-35. Един FPV дрон може да струва едва 500 долара. Група от няколко такива дрона може да обездвижи танк на стойност 10 милиона долара - доказано в Украйна. Такава достъпност може да позволи на държавите да изпращат рояци дронове - някои за наблюдение, други за атака - без да се притесняват, че ще ги унищожат. Тези рояци могат да победят по-стари системи за противовъздушна отбрана, които не са проектирани да унищожават стотици обекти наведнъж. Дори и защитните системи да надделеят, цената на защита срещу рояк дронове значително ще надхвърли цената на атака за врага. Масиран ирански удар с дронове и ракети срещу Израел през април, 2024 година струва максимум 100 милиона долара, но усилията на САЩ и Израел за прехващане струваха повече от 2 милиарда долара: Колко пари плати Израел да спре ракетите и дроновете на Иран и колко ирански ракети дефектираха: Сметката (ВИДЕО)
Наличието на тези оръжия, разбира се, ще направи атаките много по-лесни, което от своя страна ще увеличи възможностите на недържавните участници с ниски доходи. През 2016 г. терористите от Ислямска държава използваха евтини дронове, за да противодействат на подкрепяните от САЩ офанзиви срещу сирийския град Ракка и иракския град Мосул, хвърляйки от небето боеприпаси с размер на граната. Днес подкрепяните от Иран бунтовници използват дронове, за да атакуват американски въздушни бази в Ирак. Хутите, военната групировка, която контролира голяма част от Йемен, изпращат дронове, за да атакуват кораби в Червено море. Техните атаки утроиха цената на корабоплаването от Азия до Европа. Други групи може скоро да се присъединят към този процес. Например Хизбула и Ал Кайда в Близкия изток могат да предприемат по-големи регионални атаки, както и Боко Харам в Нигерия и Ал Шабаб в други африкански страни.
В случай на китайска амфибийна операция безпилотните самолети могат да помогнат и на Тайван. Въпреки че е малко вероятно Пекин да започне пълномащабна офанзива на острова още няколко години, китайският президент Си Дзинпин нареди на армията да бъде в състояние да нахлуе в Тайван до 2027 г. За да спрат такава атака, Тайван и неговите съюзници ще трябва да ударят огромен брой вражески амфибийни кораби за много кратък период от време. Безпилотните системи на сушата, морето и във въздуха може да са единственият начин това да се направи ефективно. В резултат съюзниците на Тайван ще трябва да адаптират оръжията, използвани в Украйна, към различен тип бойно поле. За разлика от украинците, които се бият предимно по суша и във въздуха, тайванците ще разчитат на подводни дронове и автономни морски мини. И техните въздушни дронове трябва да са способни на дълги полети над големи райони на океана. Западните правителства разработват такива дронове и след като тези нови модели са готови, Тайван и неговите съюзници трябва да започнат масовото им производство.
Време е за разтърсване
Нито една държава не е подготвена за бъдещи войни. Нито една държава не е започнала мащабно производство на оборудването, необходимо за роботизираните оръжия и нито една държава не е създала софтуера, необходим за пълното функциониране на автоматизираните оръжия. Но някои страни са по-напред от други. И, за съжаление, противниците на САЩ в много отношения ги изпреварват. Русия, натрупала опит в Украйна, рязко увеличи производството на безпилотни самолети и сега ефективно ги използва на бойното поле. Китай доминира на световния пазар за търговски дронове, като китайската компания DJI контролира около 70% от световното производство на търговски дронове.
Поради своята авторитарна структура китайската армия се оказа особено умела в прилагането на промени и приемането на нови концепции. Едната, наречена "многодомейна прецизна война", водена от Народната освободителна армия, използва усъвършенствано разузнаване и други нови технологии за координиране на огневата мощ.
Що се отнася до изкуствения интелект, САЩ все още имат най-качествените системи и харчат най-много за тях. Китай и Русия обаче бързо набират скорост. Вашингтон разполага с ресурсите да продължи да ги изпреварва, но дори и да запази това предимство, ще му бъде трудно да преодолее бюрократичните и индустриални пречки пред въвеждането на изобретения на бойното поле. В резултат на това американската армия рискува да води война, в която нейното превъзходно обучение и превъзходни конвенционални оръжия са по-малко ефективни. Например, американските войски няма да бъдат напълно подготвени да действат на бойното поле, където всяко тяхно движение може да бъде наблюдавано и където те могат бързо да бъдат открити от дронове, кръжащи над тях. Подобна липса на опит е особено опасна на открити бойни полета като в Украйна, както и в други страни в Източна Европа или в широките пространства на Арктика. Американските войски също ще бъдат уязвими в градска среда, където е по-лесно за противниците да нарушат комуникационните линии на САЩ и където много американски оръжия са по-малко полезни: Супервойниците с изкуствен интелект вече не са просто фантазия (ВИДЕО)
Дори в морето САЩ ще бъдат уязвими от настъплението на своите противници. Китайските хиперзвукови ракети могат да потопят американските самолетоносачи преди дори да напуснат Пърл Харбър. Пекин вече разполага системи за наблюдение и електронна война с помощта на изкуствен интелект, които биха могли да му дадат предимство пред Съединените щати в целия Индо-тихоокеански регион. Във въздуха способният, но скъп F-35 може да се сблъска с рояци евтини дронове. Такива са и танковете "Ейбрамс" и БТР-ите "Брадли" на земята. Имайки предвид тези тъжни факти, американските военни плановици са прави да заключат, че ерата на кампаниите "шок и ужас", в които Вашингтон можеше да унищожи противниците си с огромна огнева мощ, е приключила.
За да се избегне изоставането, армията на САЩ трябва да направи големи реформи. Добър начин да започнете е като промените процесите за закупуване на софтуер и оръжия. Настоящият процес на възлагане на обществени поръчки е прекалено бюрократичен, избягва риска и бавно се адаптира към бързо развиващите се бъдещи заплахи. Например, той разчита на десетгодишни цикли на доставки, които могат да го заключат в конкретни системи и договори дълго след като основната военна технология се е променила. Вместо това трябва да правите сделки за по-къс времеви период, когато е възможно.
По същия начин САЩ трябва да се стремят да купуват от по-широк набор от компании, отколкото обикновено използват. През 2022 г. Lockheed Martin, RTX, General Dynamics, Boeing и Northrop Grumman получиха повече от 30% от всички договорни средства на Министерството на отбраната. Новите производители на оръжие, от друга страна, не получиха почти нищо. Миналата година по-малко от 1% от всички договори на Министерството на отбраната са отишли за фирми с рисков капитал, които са склонни да бъдат по-иновативни от по-големите си колеги. Тези пропорции трябва да са много по-равномерни. Следващото поколение малки и евтини дронове едва ли ще бъде разработено от традиционни отбранителни компании, които се интересуват от производството на сложно, но скъпо оборудване. Най-вероятно те ще бъдат създадени по същия начин, както се случи в Украйна: като част от правителствена инициатива в подкрепа на десетки малки стартиращи компании.
Въпреки това, за да се адаптират към бъдещето, Съединените щати ще трябва да направят повече от просто да реформират системата си за доставки на оръжия. Те трябва също така да променят организационните структури на армията и системите за обучение. Необходимо е да се осигури гъвкавост на сложната йерархична командна система и да се осигури по-голяма автономност на малките, но силно мобилни звена. Тези единици трябва да имат лидери, обучени и овластени да вземат критични бойни решения. Такива единици ще бъдат по-гъвкави - критично предимство предвид бързия темп на водената от AI война. Освен това е по-малко вероятно да бъдат парализирани, ако врагът наруши комуникацията им с щаба. Тези единици трябва да бъдат свързани с нови системи като дронове, за да могат да бъдат възможно най-ефективни (автономните системи също могат да помогнат за подобряване на обучението). Американските специални сили са възможен модел за това как тези части биха могли да действат.
Рискове и ползи
Напредъкът в прецизната технология може да доведе до по-малко безразборни въздушни бомбардировки и артилерийски атаки, а дроновете могат да спасят живота на войниците в битка.
Броят на цивилните жертви в Газа и Украйна поражда съмнения, че конфликтите стават по-малко смъртоносни - особено когато се разпространят в градските райони. А появата на AI във войната отваря кутията на Пандора с етични и правни въпроси. Например, една авторитарна държава може лесно да вземе AI системи, предназначени да събират разузнавателна информация в битка, и да ги разположи срещу дисиденти или политически опоненти. За китайската компания DJI например беше установено, че е извършила нарушения на човешките права срещу китайските уйгури, а свързаната с Русия ЧВК Вагнер помогна на малийската армия да извърши удари с дронове срещу цивилни. Тези опасения не се ограничават до враговете на САЩ. Израелската армия използва софтуера за изкуствен интелект Lavender, за да идентифицира потенциални бойци и да извърши въздушни удари по домовете им в гъсто населената Ивица Газа. Програмата практически няма човешки контрол. Според някои доклади военните употребяват само 20 секунди, за да потвърдят всяка атака.
В най-лошия сценарий война с участието на AI може дори да застраши човечеството. Военни игри, проведени с помощта на AI модели от OpenAI, Meta и Anthropic, показаха, че AI моделите са склонни към внезапна ескалация на кинетична война, включително ядрена война, в сравнение с ръководените от хора учения. Не е нужно много въображение, за да видите как нещата могат да се объркат, ако тези AI системи бъдат приложени на практика. През 1983 г. съветска система за откриване на ракети погрешно класифицира светлината, отразена от облаците, като наближаваща ядрена ракета. За щастие в съветската армия човек отговаряше за обработката на алармата и установи, че тревогата е фалшива. Но в ерата на изкуствения интелект може да няма човек, който да провери повторно работата на системата. Но хубавата новина е, че Китай и САЩ изглежда признават, че трябва да си сътрудничат по отношение на AI. След срещата на върха през ноември 2023 г. президентът на САЩ Джо Байдън и китайският му колега Си Дзинпин обещаха да обсъдят съвместно риска и безопасността на изкуствения интелект и първият кръг от разговори се проведе в Женева през май. Този диалог е изключително важен. Дори ако сътрудничеството между двете суперсили започне с малко, може би постигайки малко повече от създаване на общ език по отношение на използването на AI във война, то може да постави основите за нещо по-голямо. По време на Студената война, ера на конкуренция между великите сили, много по-интензивна от сегашното противопоставяне между САЩ и Китай, Съветският съюз и Съединените щати успяха да установят силен режим на ядрена сигурност. Подобно на Съветите, китайците имат стимули да си сътрудничат с Вашингтон за нов контрол върху оръжията. Съединените щати и Китай имат различни визии за глобалното развитие, но нито едната страна не иска терористите да се сдобият с опасни роботи. Те също така искат да попречат на други държави да придобият такава технология. Великите сили със страхотни военни технологии почти винаги са заинтересовани да ги запазят за себе си.
Дори ако Китай откаже да сътрудничи, Съединените щати трябва да осигурят строг контрол върху собствения си военен AI. Те трябва да гарантират, че тези системите могат да разграничават военните от цивилните цели. Те трябва да бъдат под човешки контрол. Ръководството трябва непрекъснато да тества и оценява системите, за да се увери, че работят така, както са проектирани в реални условия. Съединените щати трябва да притиснат други страни - както съюзници, така и противници - да приложат подобни процедури. Ако други държави откажат, Вашингтон и неговите партньори трябва да използват икономически санкции, за да ограничат достъпа им до военен AI. Следващото поколение автономни оръжия трябва да бъдат създадени в съответствие с либералните ценности и всеобщото зачитане на човешките права, а това изисква агресивно лидерство на САЩ.
Войната е гадна, жестока и често отнема твърде много време. Илюзия е да се мисли, че технологията ще промени основната човешка природа на конфликта. Но природата на войната се променя бързо и фундаментално. Съединените щати също трябва да се променят и адаптират, а американските служители трябва да го направят по-бързо от противниците си. Вашингтон няма да може да направи всичко абсолютно правилно, но трябва да прави по-малко грешки от враговете си.
Още: New York Times: В Украйна се създава оръжието на бъдещето - роботите убийци
АВТОРИ: ген. Марк Мили, бивш началник на обединените щабове на армията на САЩ и Ерик Шмидт, бивш главен изпълнителен директор и председател на Google. Той е съавтор, заедно с Хенри Кисинджър и Даниел Хътенлохер на "Епохата на AI: И нашето човешко бъдеще". Материалът е публикуван във Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
