Опасният сблъсък на военна техника между Русия и САЩ , станал в североизточната част на Сирия на 24 август, подчертава колко несигурни са отношенията на тези големи държави и поставя на изпитание тяхната воля и амбиции. Това пише в коментар за изданието The American Conservative Тед Галън Карпентър, цитиран от БГНЕС.
Според съобщенията на Белия дом и видео на руските военни, които получиха много гледания тази седмица, бронираните превозни средства от двете страни се движели по пътя, когато руснаците се блъснали в американците. В резултат на инцидента четирима войници на американската армия бяха ранени. Това е най-скорошният сблъсък и ще има още, тъй като и двете страни продължават да патрулират в нестабилния регион. Това обаче говори за по-значими проблеми, тъй като САЩ организират провокации на самите граници на Русия в Източна Европа.
Ако бъде оценена трезво политиката, която САЩ са провеждали спрямо Русия след разпадането на Съветския съюз, може да се стигне до две възможни заключения. Първо, американските лидери, както републиканци, така и демократи, са били напълно слепи и глухи за това как Москва ще възприеме действията на Вашингтон. Второ, американските лидери са избрали за себе си стратегията на „ние сме толкова готини и показни“, че Русия да не се чувства уверена. И не са се отказвали от нея, дори когато конструктивните двустранни отношения започнаха да се сриват и възникна рискът от опасна конфронтация. Неотдавнашните военни действия на Вашингтон, особено в Източна Европа и Черно море, подклаждат тревожно напрежение.
Американците неведнъж са провокирали Русия. За първи път това се случи в края на 90-те и началото на 2000-те, когато Вашингтон наруши негласното си обещание към Михаил Горбачов и други съветски лидери. Това обещание беше следното: НАТО няма да се придвижва на изток, ако Русия се съгласи на влизането на обединена Германия в този съюз. Вместо да се придържат към съществуващото споразумение, администрациите на Клинтън и Буш успешно работеха за разширяване на НАТО и приеха в пакта няколко държави от Централна и Източна Европа. Така този мощен военен съюз стигна директно до източните граници на Русия. Нещо повече, САЩ започнаха „ротационно“ разполагане на свои войски на територията на нови членове на НАТО, което доведе до установяването на постоянно американско военно присъствие в тези страни. въпреки че не беше официално наречено така. Дори Робърт М. Гейтс, който беше министър на отбраната при Джордж У. Буш и Барак Обама, се отнасяше с притеснение към тези развръзки. Той призна, че е трябвало да предупреди Буш през 2007 г., че предприетите действия са ненужно провокативни.
Сякаш тези ходове не бяха достатъчна проява на враждебност, както Буш, така и Обама се опитаха да включат Грузия и Украйна в НАТО. Трябва да се отбележи, че последната е част от регион, който Москва счита за своя законна сфера на влияние. Освен това Украйна се намира във важна зона за сигурността на Русия. Дори ключовите европейски държави, които са членки на НАТО, особено Франция и Германия, считаха подобни действия за неразумни. Те вярваха, че това само ще ограничи стремежите на Вашингтон. Съпротивата им обаче по никакъв начин не повлия на опитите на Запада да се намесва във вътрешните работи на Украйна. Те помогнаха на протестиращите да свалят избран президент, който беше проруски настроен, и през 2014 г. да сформират ново правителство, ориентирано към НАТО.
Днес обаче будещите тревога военни действия на САЩ и НАТО затъмниха тези провокативни политически действия. Администрацията на Тръмп, седмици преди официалното съобщение, започна да говори за възможността за предислоциране на някои американски подразделения, разположени в Германия. И когато министърът на отбраната на САЩ Майк Еспър най-накрая го обяви на 29 юли, медиите се съсредоточиха върху 11 900 американски военни, напускащи Германия.
Еспър обаче ясно даде да се разбере, че само 6 400 американски войници ще се върнат у дома. Останалите 5 600 ще бъдат преместени в други страни членки на НАТО в Европа. Всъщност 6 400 военнослужещи се връщат в Съединените щати, но „много от тези части или други подобни ще се върнат обратно в Европа“. По-лошото, както се оказа, беше, че от 5600, останали в Европа, поне 1 000 ще отидат на изток в източните райони на Полша, граничещи с Русия.
Друг резултат от тази предислокация ще бъде укрепването на американската военна мощ в Черно море. Еспър потвърди, че няколко „подразделения ще бъдат постоянно разположени на изток в Черноморския регион. Това ще ни осигури по-значително присъствие в тази област. В резултат на това ще подобрим ефективността на нашата политика за ограничаване и ще подкрепим нашите съюзници на югоизточния фланг на НАТО. Разбира се, Москва възприе тези действия като поредната провокация на САЩ към Черно море, на които вече има списък.
Други събития включват скок на тревожните инциденти между американски и руски военни самолети в региона. Повечето инциденти включват присъствието на американски шпионски самолети, за които се твърди, че са в международното въздушно пространство край руското крайбрежие. Руски изтребител Су-27 прихвана два разузнавателни самолета на САЩ на 30 юли. По думите на руските власти те са прихванали американски самолети в сектора четири пъти през последната седмица на юли. На 5 август обаче имаше още един подобен инцидент и след това още няколко. Това е вредна практика и може лесно да доведе до мащабна и много опасна конфронтация.
Нарастващият брой на подобни случаи показва разширяване на военното присъствие на САЩ по руските граници и особено в региона на Черно море. Всичко се случва в непосредствена близост до руските граници, на хиляди километри от САЩ. Американците трябва да помислят как биха реагирали, ако Русия реши да установи значително военноморски и военновъздушни сили в Мексиканския залив и да ги контролира от военни бази на територията на своите съюзници - Куба, Венецуела и Никарагуа.
Несъмнено САЩ и НАТО се приближават все по-близо до руските граници, обкръжавайки руснаците от всички страни. Русия не действа така по отношение на САЩ. Надменната политика на САЩ вече разруши двустранни отношения, които обещаваха да бъдат много плодотворни, и породи нова безполезна Студена война с Москва. Ако американците скоро не променят стратегията си на по-сдържана, тогава Студената война би могла да стане гореща.
